"Излъжи! Излъжи ме красиво!" Валентина Йосифова
Замълчи, затвори очи и ме слушай,
ще те лъжа колко много обичам те аз,
ще те водя по приказни горски пътеки,
по пенливи вълни ще люлея небето над нас. ...
по Добромир Тонев
Навярно ще се видим с тебе в Ада
и няма да те сбъркам с твоя двойник.
Не ме огря в конкурса за награда
с жалейната ми ода за покойник. ...
Каква радост е, когато ме потърсиш,
наистина неземна е тя,
надявайки се при теб да ме повикаш,
и случи ли се, поникват ми крила!
Политам, загърбила всичко и всеки, ...
Къде си? Пада синкав здрач...
Да те открия никак не е лесно.
Кълве сърцето ми страхът-кълвач,
минутите препускат като бесни.
Къде си? Небето сякаш от олово ...
Всичко е любов, цветя, надежди,
светлината в твоите очи...
И животът ни има нови одежди -
изпълва ни с вяра в нашите мечти
Всичко е смелост, стремеж, упоритост, ...
ДИАЛЕКТИКА
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача, ...
Заровила краката си в тревата,
зареяла съм поглед в синевата.
Ръцете ми безцелно са потънали,
къпят се безплатно - в росата.
Косите ми под шапката се сърдят, ...
Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! -
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...
И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...
И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта... ...
Нека дойда с тебе. Позволи ми...
Няма да ти преча. Обещавам.
Заедно сме вече от безброй години.
Ти върви. Аз не те оставям.
Помниш ли, когато бяхме неразделни? ...
Любов невъзможна оставаш си ти,
която до дъно изгаря мойта душа.
Любов, облята в безбройни сълзи,
пропита с мрак и много тъга.
Ти, любов невъзможна, сега ...
Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...
С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...
Сърцето топло си остава,
когато в него добротата е събрана.
Обичай винаги и само с него,
очите лъжат - знаеш всекиго!
На парченца го разкъсай и го подари ...
На море...
Разчистил съм си пясъка под мене...
И на пешкира си отпуснато лежа...
И слушам как край мен морето стене!
Самотен съм сега и с него аз тъжа! ...
Ако накараме света да замълчи
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...
Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...