Poetry by contemporary authors
"Стопанката замина за Германия" 🇧🇬
Атанас Далчев
Стоеше надпис
на вратата ú:
" Стопанката замина за Германия"... ...
* * * Що е тя, Любовта* * * 🇧🇬
веднъж ни пречупи до земята,
друг път като слънце жарко озарява,
ту силни ни прави,
ту отслабва ни и гневи - ...
Моят Декември 🇧🇬
но през декември във мене вали.
Навън светът се усмихва,
а в душата ми капят сълзи.
Моят декември е мрачен, ...
Весел дъжд 🇧🇬
Играхме навън, когато изведнъж
със Ваня заваля ни силен дъжд.
С федербала се прибрахме.
Тъжни, как да продължим? ...
Едно време 🇧🇬
Всеки път щом затвори очи, миналото се завръща и боли.
Всеки път спомени още толкова живи, тя чува сърцето й да крещи..:
Музиката около нас, сякаш природата пее,
музиката е нежна, ръцете вплитат се в свещен звън. ...
Отвъд 🇧🇬
мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...
ти ми даваш сила да мечтая.
Отвъд значимото,
във непонятното, ...
Крайпътни ханове 🇧🇬
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...
Измълчи ме 🇧🇬
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало. ...
Пиша, само когато съм влюбен 🇧🇬
а сега не съм.
Знам, че съм буден,
това не е сън.
Знам, че съм сам ...
Сиромахово лято 🇧🇬
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак. ...
Лилаво 🇧🇬
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...
Белязана 🇧🇬
да те обичам цял живот.
Да не срещна вече любовта
и да съм влюбена до гроб.
Да пея само тази жална песен: ...
Стара 🇧🇬
като прилеп, увиснал във нищото,
пуша пак самота в наргиле
и изпивам до грам стогодишното.
Аз съм стара за мъж като теб, ...
Векът на Сатаната 🇧🇬
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
Съботни мисли на чаша кафе 🇧🇬
дими следобедно
и стопля пак ръцете...
Днес аз ще преровя
спомените прашни ...
Човекът от пейката 🇧🇬
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...