Poetry by contemporary authors
256.5K results
Безглаголно всекидневие 🇧🇬
Легло. Часовник. Звън. Кафе. Цигара. Мрак. Минути. Раница. Луна. Влак. Народ. Вятър. Дъжд и гара. Метро. Тунел. Изход. Свобода. Обект. Екип. Обличане. Начало. Почивка. Сандвич. Работа. Финал. Вода. Ръце. Прическа. Огледало. Списък. Подпис. Изход и портал. Метро. Тунел. Табло. Умора. Пот. План. Покуп ...
908
7
Бъди човек 🇧🇬
Душата ти в агония се мъчи,
разбирам те, приятелю, повярвай!
Сега гърдите си нахално пъчи
навярно някой, който твойто
място днес не заслужава... ...
разбирам те, приятелю, повярвай!
Сега гърдите си нахално пъчи
навярно някой, който твойто
място днес не заслужава... ...
858
5
Ези и тура 🇧🇬
Двама обичам. Признавам си – факт.
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...
1.3K
8
Не искай 🇧🇬
Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб ...
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб ...
1.3K
17
Миг-причастие 🇧🇬
вдъхновено от Христо от Лясковец
Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят –
здравето, вярата и мира. ...
Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят –
здравето, вярата и мира. ...
2.5K
16
Свят 🇧🇬
Свят
О, колко мъничък е моят свят!
И колко е голям светът без мене!
С две пръстчета от него късах цвят...
А дадох всичко да ми вземе!... ...
О, колко мъничък е моят свят!
И колко е голям светът без мене!
С две пръстчета от него късах цвят...
А дадох всичко да ми вземе!... ...
795
6
Дом за стари хора 🇧🇬
ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА
Със много хора аз живея
във слънчев дом за стари хора.
Навън за кой и да милея,
тук си почивам от умора, ...
Със много хора аз живея
във слънчев дом за стари хора.
Навън за кой и да милея,
тук си почивам от умора, ...
982
4
Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬
Години вече как не бях се връщал,
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...
837
4
Красива, красива 🇧🇬
Красива, красива
Като по вода ходи по тихия
Сняг
Как може да не си спомняш -
Преплетени пръсти ...
Като по вода ходи по тихия
Сняг
Как може да не си спомняш -
Преплетени пръсти ...
866
2
Признание 🇧🇬
От огнен дух и дим чудесен,
към таз заблуда моят ум понесен,
сред тези тук, които не познавам,
но на които искам тайничко да подражавам.
Летят ли те, или пък аз съм още замразен, ...
към таз заблуда моят ум понесен,
сред тези тук, които не познавам,
но на които искам тайничко да подражавам.
Летят ли те, или пък аз съм още замразен, ...
710
... неизлъгана най-безскрупулно... или: Не убивай истината! 🇧🇬
... неизлъгана най-безскрупулно...
или: Не убивай истината!
Болна съм. Да! И ти си болен.
(Най-накрая си го призна.)
Тази обич е бисер оголен. ...
или: Не убивай истината!
Болна съм. Да! И ти си болен.
(Най-накрая си го призна.)
Тази обич е бисер оголен. ...
1.4K
23
Така ми се иска да ми припомниш 🇧🇬
Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш ...
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш ...
1.1K
2
С живите 🇧🇬
Вечна.
Да ви надживея.
Очите ти - сини.
В края на пътя - стените пред моите думи.
Ще легна в душата на рибите. ...
Да ви надживея.
Очите ти - сини.
В края на пътя - стените пред моите думи.
Ще легна в душата на рибите. ...
1.1K
Истинска обич 🇧🇬
Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...
1.1K
5
