Защо ме пращаш в обятията на друг,
когато до последно твоя бях?
На себе си или мене правиш услуга?
С тебе света в цветни краски видях!
И сега се отдръпваш от мене с нежност, ...
Една история, която някога ще има своя край...
Не толкова мрачен, колкото предвиждам, надявам се... Дано съм лош пророк!
Хенрик Мозес - разбира се!
Б.
Тя… ...
Дали съм наивна, защото тичам след теб,
или пък силна, защото се боря за теб?
Нарекохме това помежду ни просто авантюра,
но такава ли е, щом продължава толкова време?
Страхувам се толкова много да не те изгубя, ...
Като пясък, изтичащ през шепите,
се стопяваш, родено в прибоя.
Няма спиране. Няма известие,
няма истина - моя и твоя...
Няма никаква диря по пясъка, ...
Аз не искам да те помня! Неприличен,
зная да се спирам и пред Святото...
Вече дядо, пак съм романтичен
и ти късам роза от цветята...
Аз не искам да живея във стиха ти, ...
Живеем в държава, където народът не се бори, а емигрира,
беден на богат не вярва и подбира, без да разбира.
Писна ми да слушам как България умира,
не чуваш ли сърцето ни да бие, то не спира.
Ритъм 100 за минута - България доминира. ...
Ще завали. Дъждът ще сее есен
по жадните пролуки на земята.
Капчук със монотонна песен
ще позлати във багри пак листата.
Мъглите ще разпуснат пак косици. ...
Уж пораснах и вече не съм на тринайсет,
и умея да слушам, разбирам и споря,
даже знам как да кажа "Здравей" на китайски,
но и днес не умея със теб да говоря.
Може би съм пораснал различно от тебе, ...
Аз, само твоя златна рибка бях -
прищявките, обаче, не заситих...
За тебе, дни наред не спах -
доволен да си, не усетих...
Тъй нижеха се месеци наред, ...
Насред бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.
По дърветата никне надежда ...
Красиви утринни вълни,
разбиващи се в морски бряг,
измиваха те детските очи,
готови да се впуснат в лудия си бяг.
Морето сбираше ги сутрин като в люлка, ...
На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших. ...
А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае, ...
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...