На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших. ...
А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае, ...
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...
Отново за Мария. Ала другата.
Онази, ежедневната - във кухнята,
която денем си говори като лудите
с фантома на надеждите си рухнали.
И не е майка на Исус от плевнята - ...
В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи... ...
Не исках много - само малко нежност.
Даде ми я и щастлива бях за миг.
Не каза думите, от мен желани,
но краткотрайно щастие ми подари.
След срещите ни ме болеше, ...
Под целувката на солено море...
Беше лято, сред дъхави залези
свиваха дом полудели вълни,
глухите стъпки по мокрите пясъци
градяха пенливи следи... ...
Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,
събирах дом, за нас, уют...
да споделя това, което бях мечтала -
сърцето твое да е мой приют.
Бях малкото щурче във двора китен ...
Не бе до мен, когато имах нужда!
Не бе до мен, когато бях сама!
Не бе до мен, когато в мрака тънех!
Не бе до мен в онази зла тъма!
Болеше ме, боли ме и сега. ...
Не мога да спя и се опитвам да избягам.
Мисля си за теб, а умът ми говори, говори.
Искам да не мисля, искам да не предполагам
за това, което ще ме бутне и ще ме пребори.
Не мога да заспя, затова излизам и ходя. ...
Не стой на прага. Трябва да си тръгваш.
Не беше безобразна суета.
Ти просто нямаш сили да замръкнеш
след допира на нечия ръка.
Не чакай пак напразно да те викам. ...
Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".
Не, не поемай по онзи завой
и с крачки от вятър не стъпвай,
зная, че близо е свършекът твой.
Зная, че тя ще трябва да дойде, ...
Съвсем не е любов. И не съвсем.
Да милва мрака. Или да воюва.
Брои от три до седем. Но не е небе.
Почти не вярва на луни. Но ги будува.
Почти не ми е нужна. Но почти. ...
АРИТМИЯ
– „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”
– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.
И се чудя как да харижа на ближния
едната от двете си ризи, ...
Терапия срещу стреса и депресията
И за мъже, и за жени
Животът ни такъв е, че всички сме в депресия,
парите пусти не достигат, а работа все още няма.
Но лошо ще е, ако процесът премине във рецесия, ...
Къде, къде в мен е най-мъртво, знаеш ли?
Не вляво, там е банално, там още тупти.
Не и в душата, тя жива е, танцува със дяволи,
захвърлила бяла одежда, флиртува със тях до зори.
Къде, къде в мен е най-тъмно, знаеш ли? ...
ръми на ситни капки от небето бяло
горещото дихание на лятото:
пропадане нагоре в бездната от топла лава
погребване на спомена за сини залези
под топла пепел на желания угаснали ...