Твоя съм... Ръцете ти са стряхата.
Само днес да приютиш мечтите ми...
В погледа ми сто слънца изгряха –
сплетохме ръцете си с лъчите им.
После с теб една лоза разлистена ...
След тебе останаха куците спомени
да се клатушкат със просешка жал.
Кървави рани ,гърдите оголени
крият на ужким сърце от метал.
Останаха викове впити във облаци ...
Къде отидоха писмата в пликове, стоя си празна - пощенска кутия.
Телефонни шайби с цифрените кръгове, въртя се в лудешкото набиране.
Защо ги няма снимките в албума, прелиствам пак прозрачни страници.
Защо натискаме поредни копчета, а грамофоните, въртящи се пияници,
стоят заключени в прашното ни мин ...
Оптимистично
Животът възел е от страсти и желания,
понякога ни приковава и на кръст
с пирони от душевни мъки и терзания,
нерядко сам се трови с чувството за мъст. ...
Моят свят опустя тъй внезапно -
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното ...
Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж ...
И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо, ...
Имаше дни, във които те чаках -
те бяха дни, във които тъжах,
имаше дни, във които не плаках -
те бяха дни, във които копнях.
Имаше дни, във които се молех - ...
Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...
Когато пролетта прекрачва прага,
а въздухът тежи от птичи ек
и този сняг-безделник е избягал,
захвърлил вдън горите бял елек...
когато и сърцето ми подсказва, ...
- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици. ...
Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...
А лунен лъч се спуска, гали косите ù алено-златни.
В този светъл миг на блян
времето сякаш спира омагьосано.
И розова спирала две тела обгръща,
развива се, в дъжд от рози се превръща.... ...
Не знам защо реших да му я подаря.
Душата си.
Та той беше търговец и печелеше от търговията с души.
Може би реших, че не е достатъчно привлекателна.
Може би реших, че е единственият, който би се заинтересувал от нея. ...