Накара ме да вярвам, че те има,
а също, че очите ти са сини.
И всеки ред, от теб написан,
от разума ми с всяка дума взима.
Накара ме да вярвам, че има слънце ...
Какво си мислеше, докато казвах ти ''Обичам те''.
Какво си мислеше, докато пишеше ''Обичам те''.
Върви сега, назад не се обръщай,
със закъснели думи при мен не се връщай.
Ти избра да сме така, ...
ЦЕЛУНИ МЕ
Боже, как вали, продъни се небето,
белоснежен запиля ни февруарски сняг,
тук при нас е топло и в безвремието
с теб се чувствам като на карибски бряг. ...
В съня ми ме посреща тази стара мелница.
Последната… на сушата…
Самотна и красива в своята обреченост.
До болка бутафорна… и ненужна.
В съня ми със стихиите флиртува, ...
Всяка секунда без теб е агония.
Минутите минават бавно в полифония.
Всяка усмивка като светъл лъч ме озарява,
всяка прегръдка в спомените ми завинаги остава.
Всеки път, когато те видя, ...
Душа, безропотно затворена в килия,
сърце, туптящо с чужд живот,
съдба, горяща в огнена стихия
на орис мрачна и порок.
Светлик не трепва в поглед без отрада, ...
Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки, ...
На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е, ...
Проблеми, проблеми... – пред теб и пред мене
стоят все така нерешени...
Кой днес ще посочи, без много да мисли,
Проблема на нашето време?!
Задъхани, шумни, пред нова дилема, ...
Какво ни става... Мина много време.
И двамата ли чувстваме това,
което някога взаимно си отнехме
и никъде не го открихме досега?
Какво ни става... Приличаме на ученици. ...
В един миг просто ще спра.
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра. ...
Открай време едно-едничко желание имам -
надарен със сладкодумност с лекота да римувам!
Навред да говоря с необозрим финес,
и всеки що слуша, да внасям във унес!
Това е възможно и аз вече успявам, ...
В тъмнината бродят сенки на призраци,
сънят е избягал, а далече е утрото.
Подивелият страх по прозореца драска със нокти
и ми казва: "Пусни ме да вляза!"
В тъмните ъгли се крият чудовища ...
И тази чаша солена
ще изпия до сетното дъно,
а после горчива, сама и ранена
ще замижа, като котка на тъмно...
Сълзите ми ще се ближат повърхностно, ...