Тишина, не разкъсвай така безпощадно
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...
Палачо мой... Безумецо обичан,
на тебе във Смъртта си се обричам!
Кръвта ми щом те плисне по ръцете
и сЪлзите запарят по лицето...
във този миг сърцето изтръгни ми... ...
Дали защото все още участвам
в борбата на животинските видове,
или от стремежа на индивида към власт,
но нещо не ми харесват вашите стихове.
И то е, че не съм ги написал аз. ...
Диалог между бард и фотомодела, ценящ душевността (у хората)
🇧🇬
Душевността у хората ми каза, че цениш,
а аз като стрелец самотен меря красотата,
арбитър неин съм на изящния ù вкус;
стрела на Ерос пращам ù в средата.
В художник зарад нея се превърнах аз ...
Дъждовни капчици събирам в шепи,
в дланите си нося живата вода,
пий от тях, напук на дните клети,
аз ще ти даря небесната дъга.
Хвани ме за ръка и да преминем ...
Луната ще докосвам с моите длани,
за тебе тази вечер я избрах,
звезди ще падат, сякаш са раздрани,
от твойта красота и моя страх.
Ще си дете на Тея*, ще си пясък, ...
Душа ти моя на щурец –
на теб единствено се доверявам.
От песните ти ставам по-добра
и топлина край себе си раздавам.
А ти си в мен… А ти си с мен… ...
Аз се чувствам красива.
Аз се чувствам щастлива.
Аз се чувствам успяла, незакъсняла.
Така се чувствам, но не е заради
относителната телесна красота или ...
Ти идваш в този свят на нищета,
дете невинно с поглед на мъдрец,
понесъл аромата на зора,
с душа в одежда на светец.
Дали ще стъпиш здраво, като войн, ...
Кога ще видя неземните очи,
кога ще вкуся топлите коси,
кога снегът в усмивка се топи,
кога, къде отиват мечешки следи...
Искам в тебе мене си да скрия, ...