Poetry by contemporary authors
* * * 🇧🇬
Опърпулен спомен - сънят -
слънчева пъпка разпуква.
Утрин неопомнена,
наедрява, ...
Ти не си 🇧🇬
Със очи златисто нежни и със ангелско лице.
Ако беше ангел, да ме пазиш щеше,
но не и да ровичкаш грубо в моето сърце.
Не си красивият ми спомен от мечтите. ...
Посвещение 🇧🇬
На живота железният плуг,
когато мяра подир мяра
посява в нас, един в друг,
зрънцето на нашата вяра - ...
Аз и Те 🇧🇬
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...
Ледно последно 🇧🇬
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
Болка 🇧🇬
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице. ...
27 Март 🇧🇬
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...
Изповед за силата на Суетата 🇧🇬
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...
Виолетово 🇧🇬
Низ от нежнокрили сини пеперуди
плава в утринния небосвод.
Бисерния цвят на пролетта събуди
за настоящия мечтан живот. ...
Последната приказка 🇧🇬
велик живял е бог-титан, с име гръмко - Океан.
Прославен воин бил тоз титан, ловък, сръчен в люта бран,
не знаел милост, ни пощада, живот отнемал за забава.
Той владеел морска шир, с боговете често сядал е на пир, ...
Огледало 🇧🇬
Дъх на огледало,
значи май си жив.
Посочи се с показалец
и кажи последен стих: ...
Моето небе 🇧🇬
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши. ...