Poetry by contemporary authors
Ще бъда 🇧🇬
ще бъда златен лист, повян от вятъра,
ще бъда лястовицата, прелитаща от юга.
Ще бъда нежен звук, когато тя е стон,
ще бъда розата, поставена във требника, ...
Пусто е 🇧🇬
боли!
Пуста е душата ми, която ти
рани!
Празно е в очите ми ...
Мъжът на моя живот 🇧🇬
Да съжалявам - не зная?
Да се радвам - желая?
А може би повече да се старая?
Ти вникна в мен дълбоко ...
Душата е пералня? 🇧🇬
изпирам сълзи и
намирам олющени
побелелите мечти.
Сърцето ми дните си ...
* * * 🇧🇬
Ти един си на света, неповторим си. Запомни!
Един си ти син, брат, баща.
Сърцето си щедро раздаваше,
дори за миг не се поколеба, правилно ли е това. ...
Истински човек 🇧🇬
Щом пред нищо не скланяш глава
и с усмивка посрещаш всяка беда,
щом откриваш красота в малките неща
и се радваш на всяка секунда. ...
Шепот 🇧🇬
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
***(Любовта се завръща...) 🇧🇬
Любовта се завръща. О, виж я,
забързана като добиче.
Смогва едва. Едва диша.
Все по-малко защото обичаме. ...
Разходка по безлунната пътека 🇧🇬
Опитвам да ги подредя,
но хаоса ти яздиш във посока
към зейналата пропаст на страстта...
От тръпките, полазващи душата, ...
Коледен подарък 🇧🇬
Не можа след тебе никой да ги спре.
Направили са дупки пред иконите
във много чужди домове.
Обичаха ме истински, признавам! ...
От тебе се нуждая, Мамо 🇧🇬
С тях отлетях и аз!
От топлата, родната стряха,
към големия, студения Свят!
Тук щастие дойдох за да търся! ...
Вкусове... 🇧🇬
Предишни вкусове те топлят, нали?!
Измий от лицето си тази гримаса...
Виновността не ти стои добре!
Само погледите да говорят. ...
Гатанки-премятанки 🇧🇬
все се движи без умора.
Няма ли го, щеш-не щеш,
стълбите ще качваш пеш. Що е то? (а.......)
Трам-та-ра-ра, трам-та-рам - ...
Приятели 🇧🇬
Приятели, не се сърдете!
С промените в битието
се породиха различия и ви разбирам!
А аз си пътувам и без да се спирам... ...
Пусни ме да си ида! 🇧🇬
Пусни ме да си ида!
Аз пак ще се върна,
по-различна ще съм от преди.
Ще ме искаш, но няма да ме имаш! ...
* * * 🇧🇬
отливът те кара да се чувстваш пак сама.
Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.
Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.
Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце... ...
В друго време 🇧🇬
не се пресякохме във подходящ момент.
Вселени ни деляха и няколко въздишки -
ураган преминал в празния ни ден.
Ти бе далечен, истински, неузнаваем… ...
Изоставените ДЕЦА! 🇧🇬
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...