Poetry by contemporary authors
Небесни коне 🇧🇬
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината 🇧🇬
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив 🇧🇬
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб 🇧🇬
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам 🇧🇬
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът... 🇧🇬
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон 🇧🇬
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
Нещо за казване (only after 25) 🇧🇬
неща
пиша
когато нямам
нищо ...
Къде? Как? Тик-так.... 🇧🇬
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...
Димът. И Великан. (2006) 🇧🇬
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...
Странни къщи - гатанки 🇧🇬
без прозорче,
без вратичка.
Вътре има
жива птичка. ...
Достойно 🇧🇬
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е... ...
Гордостта доста ми тежи 🇧🇬
сега с какви очи себе си ще мога да погледна.
Щом сърцето за любов бленуваше,
а пак превърна се в жертвата поредна.
Тръгвам си и няма да ти казвам колко ме боли ...
Болката 🇧🇬
изтичат сълзите.
Капка по капка -
болят ги очите.
Капка по капка ...