Говорете зад гърба ми, говорете,
но нека злобата ви да не ви се връща.
По пътя ми не може да ме спрете
със завист черна и ненавист съща.
Мразете ме - това ми е куража ...
Коне препускат диви и необуздани
в душата ми, що девствена е степ!
Във буйните им гриви разиграни
се блъска ураганът като слеп!
Ще могат ли те нявга да открият ...
Очи затварям, с устни те рисувам,
дъхът ми огнен цяла те изпепелява,
с толкоз жарка обич зная, че рискувам
следа изгаряща навек да ти оставя.
А кожата ти е като коприна нежна, ...
Мечтата на (не)Поета
Поет не съм, писател пък изобщо!
От време на време се случва обаче,
щом някоя мъка сърцето ми сграбчи,
да седна и някое редче да драсна. ...
Раздялата е трудна - невъзможна,
но сега кръв капе от сърцето ранено,
знам, тази вечер ще е вечер прощална,
а вътре в мен е всичко натъжено!
Склонил бях глава на твоето рамо ...
Новата 1997 година без Амалия
Гръмове, ракети, коледни елхи.
Сам посрещам новата година,
а трябваше до мен да бъдеш ти,
но ти си отиде, ти си замина. ...
В нощта, те препускаха злостни и лигави -
сърдито, ядосано стадо.
Разплискваха рядката кал и се вдигаше,
в просторите воят им гладен.
На ледени локви, хрущящият грохот ...
Един прозорец светъл, а до него -
последни букви клавишите изписват,
ръцете ми отпускат се тежки,
очите посрещат утрото с усмивка.
И тази нощ отдадох се изцяло ...
Провокирано от Абориген! Або, време беше!!!
Гламосан с дирник понасинен,
нанагор по селските сукаци,
от буля Циловица оризилен,
ей го Цило, сплита краци! ...
Спомняш ли си първата среща - едва ли,
спомняш ли си първата прегръдка - не, нали,
спомняш ли си първата целувката - надали,
спомняш си, аз знам първата раздяла - така е, нали!?
Питам просто, за да мога да се успокоя, ...
Чувствах се омагьосан от самотата,
не бях спал от седмица-две.
Вървях по коридора през прага на вратата
и междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.
Опиянен от любов и омаян, ...
Досаждат ли ти моите въпроси?
Всеки ден измъчвам те с тях.
Чувствата ми без твоите са боси
и без тях ще стана отново каквато бях.
В никой не откривах аз онзи пламък, ...
Тръгнал съм на гости в отвъдното.
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята. ...
Всеки ден се ражда нов живот.
Какво съдбата му е отредила?
Дали ще е бохем или пък скот?
Дали ще е жестока или мила...
Годините минават, стават шест. ...
Къде се губиш? Цяла нощ будувах.
Вратата не заключих – да не спи.
Прозорецът задряма и сънува,
че някъде със някоя си бил.
Днес вятърът ще помете след тебе ...
С шал копринен връзвам ти очите,
завъртам те, а ти преброй до десет.
Сетивата отпусни и намери ме,
това е казусът и не е лесен.
Тишината ти говори вместо мене, ...
С какво аз толкоз съгреших,
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях ...
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.
Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота! ...
След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето ...