Тази нощ стрелките на часовника
отново за тебе плачат…
И се чува пак тик-так, тик-так…
Минутите от болка се влачат.
А теб те няма…Нощта не свършва. ...
Трябваше теб да те има, нали?
За да усетя пулса на лятото
и на пясъка, който гори.
За да напомня за мен, непознатата,
трябваше теб да те има, нали? ...
Не говори! От думи няма смисъл.
Така се случва със голямата любов.
Отива си дори без да си го искал,
Отива си дори и да не си готов!
Изплъзва се бавно от сърцето ти ранено. ...
Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,
ядеш и плюеш алчно залъците малки,
а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.
А аз търпя и тъна в рани страшни,
от болка се разкъсвам ...
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме ...
Видях го, но по навик го подминах,
извръщайки очите си неловко.
И чак тогава през ума ми мина,
че той не е прокажен, а е просто
човек, каквито сме (дали?) и ние, ...
"Очите ти са мокри, плакала ли си, кажи?..." -
питаше ме огледалото с образа на моето лице.
Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли."
Едва намерих сили да протегна към себе си ръце.
Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза. ...
Р ъ ч е н и ц а
Е - е - е х, майко моя! Ти, корава земьо!
Кажи ми, докога ще ни търпиш?!
Кажи най-сетне, дявол да го вземе,
защо те тъпчем, а пък ти мълчиш?! ...
Събуди ме будилник... странен.
И каза ми: Хей, стана ли?
Добро е утрото, а ти се излежаваш!
Промърках нещо тихо под носа си.
Насън почти усмивка се роди - ...
... На мъничката църква в полумрака
свещичка със попукване гори.
Пред образа на Божията майка
девойка през сълзи реди:
- Кажи ми, майчице, открий ми ...
Ако до късно не успея да заспя,
ще стана тихо без да ме усетиш,
във тъмното без лъч, без светлина
ще търся онзи сън, по който чезна.
И боса ще изляза вън на двора, ...
И сега накъде? Накъде ли? - Напред!
Към добри хоризонти и към бъдещи срещи!
Там назад е животът дотук изживян,
но не бива докрай да го носим на плЕщи.
Част от него е сладка, ала друга горчи, ...
В живота има срещи и раздели,
незабравими за човешката душа,
достигнали безкрайните предели
на искреност, любов и доброта.
Една такава среща с теб ме свърза ...