Poetry by contemporary authors
Мъниче... 🇧🇬
бързо забравено!
Живеещо в сърцата,
притежаващо небесата!
Плачещо нощем тихо, ...
Помни 🇧🇬
през живота си ме мачка,
потъпка мойте чувства,
и на боклука ме захвърли с лекота.
Но знай, на този свят се връща всичко ...
Не ми трябват цветя 🇧🇬
Донеси бутилка вино.
Аз ще сготвя любимото ядене.
Ще седнем на ниската маса,
ще поговорим, ...
* * * 🇧🇬
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела, ...
Потъваме 🇧🇬
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.
Признавам вината си. Грешна съм. ...
Откакто те срещнах 🇧🇬
Откакто те срещнах, не мога да мигна,
сънят ми се в хаос леден превърна,
откакто те срещнах, не мога да вдигна
очите в съня си, че там те прегърнах. ...
Любов 🇧🇬
и виждам нежност, притаена в чернотата.
Лицето ти снежнобяло целувам в тъмнината,
нека аз до теб да бъда в самотата!
Сълзите твои аз ще изтрия ...
Приказка 🇧🇬
и да почувстваш светлата луна,
слънцето с длани да обгърнеш
и да докоснеш дневната роса?
Вярваш ли, че любовта е песен, ...
Млади 🇧🇬
свободни като птици.
Трябва да празнуваме
своето лудешко време.
Всеки ден, всеки миг - ...
Ще изплувам и бездънна от морето 🇧🇬
последни ласки в тишината.
Целуваш устните ми романтично,
за миг не ме боли от самотатa.
Усмивката ти е наполовина, ...
ад 🇧🇬
самотните души бродят над хълма,
луната си издига сред многобройните звезди,
листата падат безмилостно на земята,
казвайки сбогом на безгрижни дни, ...
Банално 🇧🇬
виждам твоето лице
и то вдъхва ми светлата надежда,
щастие за моето сърце.
Сладък глас шепти в моето ухо, ...