Дете с очи угаснали стои пред мен,
а в душата му е сякаш сив и мрачен ден.
По тъжното лице сълза се стича,
личи, че някого това дете обича.
Ала този някой гръб обърнал му е, ...
Забрави какво се случи!
Забрави за нас!
Защо пак в душата е мраз?
Нима параноя беше любовта голяма?
Ти започна. Ти реши, че искаш да си с мен - ти! ...
Научих, че отишъл си на сгледа.
Дали ти нея или тя теб да огледа.
Е, разкажи ми как изглежда тя,
Дали за твоята лъжица е уста?
Дали ще си допаднете така, ...
Един откраднал от душа на друг,
харесало му и опитал пак...
Поуката от казаното тук:
Пред кражбите мълчи, превий гръбнак...
Крадецът щом със почит продължи ...
Оглеждаме се - тъмнина и тишина
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали ...
Подигра се с мен, подигра се с любовта ми
и с високо вдигната глава пак нахлуваш в съня ми.
Събуждам се, ала след малко отново заспивам
и от думите ти, чувствам, как бавно умирам.
Казах ти, че те обичам, ...
Понякога навярно си уморен от мен.
От мойта смяна на настроенията.
От моя характер с няколко лица,
които изобщо не си приличат.
От моята странност и небрежност, ...
Рисува вятърът в стъклата ми
реалните картини на мечтите.
Отеква в сблъсък с тишината ми
чувственост, преливаща във вените.
Картината на неизживян живот, ...
Написано от Ники (Lingerie) и Нели (Nella_gold)
Мълча.
Предпочитам да го направя така
и застанала с лице към онази стена
на обозримата мимолетност, ...
Ти си истинска като земята и небето.
И тиха като полъха на вятър.
Във тебе са събрани цветовете
на черната земя и на реката.
Ти си премъдра като стара песен, ...
Когато мъка отвътре те облива
и сякаш светът около теб се свива.
Когато пусто ти е във душата
и не можеш да победиш тъгата.
Когато чувстваш, че нещо си изгубил, ...
Душата ми на облак се превърна.
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха. ...
По пътищата много скитах с бойните другари.
Научих много тайни, нови, стари.
Наточих острието си и ето.
Готов съм за сражението.
Дете аз бях, а станах воин. ...
АЗ ЗНАЯ, ЧЕ СПОКОЙНИТЕ НЕ ТРЪПНАТ
ОТ БУРИТЕ ЖИТЕЙСКИ НА СЪДБАТА.
СПОКОЙНИТЕ ВЪВ ЛЕТНИ ДНИ НЕ ЗЪЗНАТ
И В ЗИМНИ НОЩИ НА СТУДА НЕ МРЪЗНАТ.
СПОКОЙНИТЕ НА ТОПЛО СПЯТ В ЛЕГЛАТА... ...
Помниш ли,Моряко,душите ни,отдавна
някога през вековете,в миналия наш живот,
бях омайно-приказно,митично същество,
ти-първият човек аз виждала тогава..
В подводно царство на пъстроцветни корали, ...
>>> Есента сглоби прилежно новата си сцена,
>>> старателно застла килим от шарени листа,
>>> из зад декорите излезе пременена
>>> и вля във всички част от свойта суета
>>> ...
Вървях по пътищата прашни,
с попътен вятър и скитнишка душица.
Изгубена във мисли странни,
аз вдигнах морната десница
и там, на юг, сред дървета и поляни, ...