Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата. ...
Колко е тъжно да нямаш живот,
а всички да казват, че жив си!
Колко е страшно да нямаш криле,
когато родил си се птица.
Жестоко е някой да те създаде, ...
Бавно осъзнаваше се моята душа.
Проглеждаха очите и съзнанието ми обременено.
Това, което писал си ми, е било лъжа,
на друга всичкото било е посветено.
За нея тайно страдал си, нали? ...
Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...
Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно ...
Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!
Ела, със неперфектната любов, ...
Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми, ...
Вечно млада
Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост. ...
Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам, ...
Ако можех със стих да те върна обратно,
бих написала толкова много,
ала ти замина си безвъзвратно
и дори не помаха за сбогом...
Ако можех със сълзи да те върна при мене, ...
Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва. ...
Колко ще струва от теб да си купя
малко любов, ти как я измерваш?
В грам или в метър, ти как я продаваш?
С пари ли ти плащат, или с какво?
Липсва ми обич, а ти имаш много, ...
Объркана съм аз от чувства непознати
и сладка болка цяла ме гори.
Нахлуват в мене чужди, святи
копнежи, размисли, мечти...
Порой от нежни мисли ме връхлита ...
Сънят не ме споходи снощи.
И плаках цяла нощ,
за туй, че за сетен път остави ме сама.
Уж лято е, а ми е студено.
Наметнах се небрежно с покривало… от тъга. ...
Аз търсех себе си - в далечните звезди.
Аз търсех себе си - във вярата, във тишината.
Аз търсех себе си във цветни хиляди мечти.
Аз търсех себе си в небето и в Земята.
Аз търсех цял живот - и следващия даже... ...
Стихотворението е посветено на всички хора, намерили щастието в живота си, доволни от това, което имат и това, което са направили. За всички онези, които намират радост и в най-малките неща и не търсят нещо голямо, което да им оправи настроението. За тези, които вярват в чудеса и тези, които сами си ...
> Седя и гледам през стъклото, навън е студ и вятър има.
>
> Подтичва Есента, защото след нея идва баба Зима.
>
> Полека, тромаво, спокойно, тя крачи тежко, уморено. ...
- Оо, как си, моето момиче? -
отекна в слушалката гласа
на този, който се от мен отричаше,
дошъл, горкият, пак да търси любовта...
- Но как? Тук станала е грешка! ...