Дъждът утихна. Като в сън.
Така не бе валяло в студ и зима.
Така ме бе пронизал твоят гръм.
И моя дух разсече наполовина.
Пороят бе море от плач и срам. ...
Облакъти се облакът върху гората
и мигом от смущение поруменя тя!
И за да се напълно с нея съчетае,
дъжд стана и обля я с обич, и сияе!
............................................................... ...
Малка вселена са моите чувства,
те са надежда и лъч светлина.
Те като музика, силна и нежна,
идват при мен всяка нощ с любовта.
Те са искрици и пламъци ярки, ...
Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
БЛУС ЗА ВЛЮБЕНИ
... когато в тихата ми стая засвири радиото блус,
започвам тихо да мечтая да милна кичура ти рус,
да вейна – вятърче в лагуна, палтото ти от кадифе,
да те прегърна – и целуна, да ти сваря едно кафе, ...
Жената от огън и момчето от лед
Тя е жена, сътворена от огън
Той е момче, нестанало мъж
Замръзнал насред свойта самотна вселена
Излъган, захвърлен, миришещ на дъжд. ...
Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...
В непознати земи вчера тъжно замръкнах.
Гол и бос, аз нима се прераждам сега?
Щом затворя очи, а звездите замлъкнат,
от тъгата пътека с любов ще плета.
„Bon Voyage!“ – изкрещя наранена старица. ...
Моля те, Господи, дай на човеците нови сърца,
че старите са вече студени!
Моля те, Господи, прати в очите им сълзи,
да разтопят сърцата вледенени!
Моля те, Господи, хляба справедливо раздели, ...
Показва ни сцената истории човешки.
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...
Нощта щом метне звездната си риза
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.
И в този миг, когато тишината ...
ДОБРАТА ДУМА ПЕТ ПАРИ НЕ ЧИНИ
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...
Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...
Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.
И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.
Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.
Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.
Останалото, позата, усеща се и просто обич няма. ...
ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...
Снегът далечен колко ми е важен,
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен, ...
Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
Когато изгубиш мечта съкровена
и пътят обрасне в тръни и клек.
Когато рушат се пясъчни кули,
и животът стане суров и нелек,
не унивай, от пясъка търпеливо ...
Като човек с леко сърце се възкачвам по дните си.
С мойто леко сърце се спускам по сипея стръмен.
С мойто леко сърце се влюбвам до лудост в дните кристални.
С мойто леко сърце
Много леко аз ставам ти. ...
Тази вечер мълча – безпаричен Митак, и вирея в дълбоките нощи.
Тази вечер погълнах словесен живак. От години животът ме по̀щи.
Нямам спомен за ден, който беше смирен, и се лутам самотен на тъмно.
Ще четете ли мен като светъл рефрен, щом след буря отново се съмне?
Тази тежка борба за насъщни парѝ ме ...