Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...
В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...
НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова. ...
Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...
Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".
Във страниците, толкова различни, ...
Земята пак покрита с листа,
а слънцето унило се разхожда
небето е окъпано в облаци сега
и вятър духа, и косатата ти разрошва.
На твоето лице отново слънце грее ...
Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...
Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...
Смали се любовта – солена капка,
попаднала в очите ми – сълза е.
С теб времето бе скъпо. И за кратко.
Уж време е, а всъщност май е заем.
Аз заеми не вземам, а пък трябва ...
След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...
Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето ...
1. Светлинна трансформираща буря е Тя,
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...
Градът е млад и млада е надеждата,
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...
Понякога съм като вас - съвсем така.
От дребните неща съм развълнуван.
Изкъпал се в житейската река
един-единствен път, за да не плувам.
И слънцето ми диша във врата, ...
Утрото - тъга е тъй позната,
с мъгла и хлад пропита Есента,
съвсем ненужни капят си листата.
Върви Той сам, сама върви и Тя.
Съдбата, хм, картинката събра, ...