Пробягват спомените по зениците...
Отново спомени пробягват по зениците -
прегръдка, жест, целувката последна...
Отлитайте далеч - на юг със птиците,
признавам, ваша беше битката победна! ...
Kак така, точно аз ще съм капчица само,
аз съм морето с вълните, и аз съм ти бряг.
Как така, само лъч във очите и дните ти,
аз съм цялото слънце и аз съм небето ти.
Уютно постилам ръце върху теб с топлина, ...
Студено е, а искам да се стопля.
Ела при мен, протягам ти ръка.
Сърцето ми, в конвулсии от вопли,
потупва във забрава, но... едва.
Усещам те и колко те желая! ...
Свети Валентин е на влюбените ден.
За някои дори е съвсем обикновен,
за други е даже много почитан,
от младите хора - празник обичан.
Едни се радват, пеят, танцуват, ...
Усетих те. На пръсти се изниза.
Замина си. Дори не се сбогува.
Добре направи. Знаех си, че си капризна,
ала не знаех с тебе колко ще ми струва.
Повярвах ти. Душата си разголих. ...
Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува ...
На...
(Рубая)
С усмивка към жадния поднесе глътка солена вода
в кристалната чаша на своята красота.
А после в сърцето: - Не си достоен и повече забрави! ...
Отвори се небе, изплачи ме...
с бурята, която вилнее във мен,
В жарещи пламъци изгори ги,
тези следи, що не ми дават мира.
Дар от небето, или проклетия, ...
Във слънчевия сплит ме ударете,
светът ще потъмнее миг пред мен,
а после, ако трябва, повторете,
ще стане черен всеки следващ ден.
Целете се, не спирайте, удрете! ...
Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки ...
Когато се разделяхме не мислех, че ще ми липсваш тъй жестоко. Желаех свободата си и исках да се спася от силата ти - толкоз. В послeдният момент не осъзнавах, че в теб съм аз самата скрита, че ти винаги в мен оставаш, където да се лутам и да скитам. Без спомени, за бъдещето тръгнах да търся себе си ...
Не потъвай в очите ми, те са като дълбоки езера - отгоре блика слънце и надежда, отдолу чака тъжна самота. Не гледай във очите ми - ще те обземе тъмен страх от цялата тъга и болка, потулена дълбоко в тях. Отгоре бягат весели светкавици, звънти в очите слънчев смях, а долу дебне скрита безнадеждност, ...
Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли. ...
Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог
„О, Боже, направи това, когато ...
Да те очаквам всеки път наивна и смирена?
Добра да бъда, готова да прощавам всеки грях?
Нима грехът се стапя, щом ти е простено
и всичко се превръща във отвеян прах?
Нима когато всеки път хлопне се вратата ...
Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?
Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство? ...
Нараних те, така е, но това ли е начина да си отмъстиш?
Минавайки покрай мен, омразата си да съживиш.
Да ме гледаш, да се присмиваш и въпреки това...
гордо да продължиш!?!
Така ли забравяш едно момиче? ...
Виждам омразата в очите ти!... Изгаряш от желание и мен така да ме боли... ... няма нужда, аз вече страдам, изгубих те и само себе си обвинявам!... Мислейки, като малко момиченце, оставих страха да ме победи! Ненавиждаш ме сега, нали? Как да ти покажа, че съжалявам? Разбери ме: сега по друг начин ра ...
Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има, ...