Годините редят се неусетно,
в косите ни прокрадва се сребро,
лицата се променят недискретно,
но пазим във душите си добро —
за миналото, сбрало младостта ни, ...
Самотното момиче живее в гората.
Вечер си ляга щом почувства се сама.
Сутрин сама посреща зората,
а в очите й вечно има тъга.
Тя броди сама из целия град, ...
Мустафа Кемал Ататюрк
(Най-великият държавник, живял някога)
Там, във Солун, там, в оназ страна,
роди се и израсна Мустафа Кемал паша.
Очите – сини, по-сини от небето, ...
Душата ми се разлива на вълни,
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила ...
Доверявам се на всяка казана между нас дума
Защо вярвам на нещата, които казваш,
когато сърцето ми вече е разбито?
Откакто те намерих, искам да съм около теб.
Искам да стигна до точката, че се нуждая от теб. ...
И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...
От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...
I. Бетонният терор
Тъй затулиха морския бряг -
с най-грозен сивочер похлупак,
та морето ни, Черното, почерниха чак ...
... Сега, пак същите алчни примати, ...
От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...
Този дъжд ще удави очите на птиците. Ръми ли ръми.
Този дъжд съвсем се разплиска и търси дълбоки реки.
Сърцето ги сбира по пътя си. Невинни. Птичи души.
Този дъжд боде като щик във очите ми. И така ме боли .
Тихо. Сега помълчи. В памет на думите. С бели Души. ...
Харесваш ми… когато си във бяло.
Изкъпана с разчорлена коса.
Пристъпваща със капчици по тялото.
По бяла кърпа, с чаша във ръка.
Усмихваш се… а кърпата ти пада. ...
Живеем просто и това е мило, благо и чудесно.
Живеем, раждаме деца, които пеят детски песни.
Любов раздаваме безкрай и в бели църкви се венчаем.
Летим с живота – земен рай, и за усмивките мечтаем.
Мъжът мечтае за жена, за дом и весели дечица. ...
Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,
светът е сякаш светлина и нереалност чудна.
Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.
Оплита слънцето нозе във златни паяжини.
Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква. ...
Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.
Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.
Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление.
Той приближава,мога да го видя в тъмнината.
Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и ...
Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ – ...