Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...
Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...
Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...
Градоред
Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. ...
Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...
Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...
Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...
«Слова «араб» и «еврей» означают – «человек с того берега», или
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...
Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...
Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...
Без отговор писмата ми се връщат.
През бури гълъбче само лети.
И ветровете клоните прекършват,
а птичката ми смелост не пести.
И дъждове, и студ не спряха даже ...
Дъжд от пепел във прозрачен мрак.
Демон броди, като скитник непознат.
Аз нямах време рових в пепелта,
търсих жарава от моята искра,
но само сажди, пепел, прах. ...
Любовта между мъж и жена е в сърцата,
едно красиво чувство завладява им душата.
Другото е само секс, уви това е истината,
движения без чувства и с маски на лицата.
Да правим искаш ли любов ми каза тя, ...
Едно стихотворение, което подарих на моята любима певица Роси Кирилова за деня на музиката.
В Деня на Музиката искам да ти кажа,
че нужна си ми като капката вода
за цветето поникнало в паважа
е нужна за да радва с красота! ...