Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...
Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...
Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...
В битката за почвата успяваме сами.
В калта сродихме се, на път за бъдещи победи.
Достигнали до слънцето не трябваше да заблестим,
защото в блясъка пейзажите загубиха.
Чакаме сега да овехтеем ...
Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата. ...
Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...
Няма, не съществува съвременна война с мисия
благородна, щом тя причинява смърт на невинни
хора и грозна разруха, щом без бащи или без майки
остават хиляди деца сираци, само и само да сбъднат
войнолюбците алчните си за власт и пари мераци. ...
Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...
На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа ...
Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...
Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли.
Не се родиха свестни дипломати. ...
Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...
Спрях да помня какво ме усмихва,
промени се вкусът на стиха.
Стъпките неизбежно затихват
не прошепвам "Поспри!" на мига.
Островърхи луни се смениха ...
Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...
Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...
Що да не си разигравам коня тука -
в колонията на Съединените щати?
Ако бях посланик на държава друга -
щяхте да ме изгоните, мятайки домати.
Още малко и щат наш ще станете, ...
Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...
Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя? ...
Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...
/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...
Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...