Боже....., тук ли си?... Чуваш ли ме?...
Аз съм тук.... Свила съм се в тъмнината!
Боже, тук ли си? Кажи ми!
Къде се дяна светлината?
Непрогледна тъмнина... ...
ПОД СПЯЩОТО КОПРИНЕНО ДЪРВО
Дъгата кротко в две реки нагазва
и пеперудите намират дом.
Пленила изгрев на зелена пазва,
трева превзема хълма мълчешком. ...
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...
Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" - ...
Да, всички сме актьори във спектакъл
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...
Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...
...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми. ...
Нагарча ми кафето рано сутрин.
Горчат ми и минутите самотни,
безсмислени амбиции за утре,
утехите, че някой ще ме помни.
Горчиви са преглътнатите сълзи, ...
Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
Тя стоеше край пътя облечена в бяло
и продаваше ласки почти без пари.
Със усмивка предлагаше своето тяло,
но душата и в нея тихо стене, боли.
Тя е цялата в бяло, отново край пътя. ...
Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...
Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...
Черепът ми е кутия за мечти,
а сърцето ми вселена е от страст.
Не вървя по чуждите следи,
собствен път държа да имам аз.
Всекидневно сблъсквам се с капани ...
Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...
Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
Порочно, дяволско нещо е лъжата,
с нея змията Адам и Ева измами,
колко често тук среща се клеветата,
колко болка е създала, колко драми!
Докога ще живеем в заблуда, ...
От тази тишина ще оглушея.
Такава тишина е подлудяваща.
Прилича на жена ( привидно фея)
а всъщност е отгледана от дявола.
От музика и филми не заглъхва ...
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...
Полета спокойни, о някога бойни
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални ...
Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...
Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...