Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав ...
Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...
Може ли да ползвам тялото ти за завивка,
възможност аз да имам,
вечно да се взирам в твоята усмивка.
Може ли да ползвам ръцете ти за сила,
да мога с тях да се бия, ...
Отивам на война и някой може да убие тялото ми.
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...
В сърцето на спомена някъде – ти си,
приличаш на лъч във студените дни,
пожари преливат в очите ти сини
и цял океан от красиви мечти!
Ще спра този спомен – вълшебство далечно, ...
Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...
Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...
Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.
Недей да питаш липсваш ли ми още, ...
Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма ...
Премръзналите длани на момиче
сгряват се в момчешките ръце.
Те тихо шепнат си ,,Обичам те!".
Отеква песента на влюбено сърце.
Под танците на стъпките им леки, ...
Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...
Ти ми върна усмивката днес
и ме стопли в студената зима,
слънце донесе, пропука коравият лед.
Открих, че любов в сърцето ти има.
С много щастие днес ме дари ...
В кълбото от изгубени надежди,
забравено отдавна, похабено,
което вече даже не поглеждам,
поникна цвете алено червено.
Като огромен мак насред поле ...
По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...
Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв, ...
Реших да напиша стих в плоскостъпен ямб, следвайки традициите в сайта и ще го нарека 😊
Намокрена от леден дъжд.
Една прозрачна пеперуда.
Мечтаеше за Истинския Мъж.
Туй е красивата заблуда. ...
И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...
Щастлива Коледа и Нова Година,
слънце и усмивки нека има,
бяла обич да грее в сърцата,
попътен вятър да радва крилата,
да сбъдне всеки своята мечта, ...