Poetry by contemporary authors
Някога 🇧🇬
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...
И в края на света... 🇧🇬
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...
Метафора за вечност 🇧🇬
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
Хора 🇧🇬
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
Като мечта недостижимо 🇧🇬
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...
Господ си спи 🇧🇬
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...
Измерения 🇧🇬
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
Някъде във времето… 🇧🇬
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
Зимна радост 🇧🇬
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...
И там... откри човеци Диоген. 🇧🇬
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...
Сбогом, керван от илюзии 🇧🇬
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...
Вдъхновения 🇧🇬
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...
Кристалите на мисълта 🇧🇬
Ти наситен си разтвор
от просия, нищета и глад.
Как промъкваш се лениво
в този динамичен свят! ...
Не утре - сега 🇧🇬
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
Някъде из гората 🇧🇬
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
Стара душа 🇧🇬
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...
Да, казват всички... 🇧🇬
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
Тази нощ 🇧🇬
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична. ...
Бруталното племе 🇧🇬
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки. ...
От свое име 🇧🇬
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка, ...
Код: червено 🇧🇬
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
Морското момиче 🇧🇬
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
Наздраве за непоправимите 🇧🇬
Може би.
Съветва ме учтиво календарът.
Година Нова! Битият е бит
по приказка от памтивека стара. ...
На забравената гара 🇧🇬
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...
Споделяне 🇧🇬
говореше със виното
за своята любов:
Тя също като теб
ухае ...
Поезия 2 🇧🇬
Разбира ...
Прекалено 🇧🇬
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...