Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Толкова да те обичам, свят! 🇧🇬

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

1.2K 4 6

Стъкло 🇧🇬

Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...

АнаМ.

Poetry » Love

906

Изгрей във мен 🇧🇬

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...

Dennitza

Poetry » Love, Landscape

1.8K 2 5

Има ли защо? 🇧🇬

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Самодива

Poetry

720 4 7

Докога 🇧🇬

Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...

АниИванова-стихове

Poetry » Civic, Other

590 1

Сиромашко лято 🇧🇬

Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

781 1

Море 🇧🇬

Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...

СилвияМилева

Poetry » Other

1.8K 1

Парчета от рая 🇧🇬

Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...

RDP

Poetry

968 2

И след мене... 🇧🇬

И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...

sweet_dream`s

Poetry

1.5K 1

Ти и красотата 🇧🇬

Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

564

По думите ще ме познаят 🇧🇬

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

1.4K 3 6

Изчерпване на търпението 🇧🇬

Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...

thedac

Poetry

717 1 12

Надежда 🇧🇬

Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща. ...

TeodoraAndreev

Poetry » Other

1.1K 1 5

Сценарий 🇧🇬

Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...

Лютиче

Poetry

566

Видях 🇧🇬

Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли. ...

valiordanov

Poetry

700

Поетът 🇧🇬

Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...

Eipril

Poetry » Other

927

Песничка за десет мекици 🇧🇬

Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...

Довереница

Poetry » For children

2K 3 18

Тя, жената 🇧🇬

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...

redfoxy23

Poetry » Free verse

1.7K 1

Де е България!?... 🇧🇬

Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...

jollyroger

Poetry » Civic

1.1K

Манталитет 🇧🇬

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...

БългарияСвободна

Poetry » Philosophical, Civic

1.2K 14

Не ме е страх 🇧🇬

Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical, Other

2.8K 20 27

Дано 🇧🇬

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

728 1 7

Навечерието на бурята 🇧🇬

Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...

jollyroger

Poetry » Landscape

1.3K 1

Безчет броилки с чет! 🇧🇬

Аз съм на около пет,
зная да броя поред!
И не бива да е чудно,
търся нещичко по-трудно!
Мама каза, три и пет, ...

sauronboab

Poetry » For children

2K 6

Свят за плашила 🇧🇬

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

909 4 9

Откос 🇧🇬

Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...

Лютиче

Poetry

618 1 3

Отново за Преслав 🇧🇬

За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори ...

agferdousi65

Poetry » Civic

1.3K 2 3

Време да порасна 🇧🇬

Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...

Dendu89

Poetry

1.4K 9 16

Писмо, написано под лунна светлина 🇧🇬

ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

638 6 12

Нощта на Самхейн 🇧🇬

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...

ninasar

Poetry » Parody, Other

1.1K 3 12

Къде? 🇧🇬

Погледни ме и дай ми име!
Пресътвори ме в малко дете!
Бъди реална,
бъди фатална,
в душата кална бръкни ми с ръце! ...

popolo

Poetry » Love

1.1K 3

Денят на будителите 🇧🇬

Събуди се от слепота раята:
"С българското се гордеем,
мечтаем силно за свободата,
в своя държава ще живеем!"
Не щадяха своя скъп живот, ...

hcs

Poetry » Civic

689 1 1

Странник в нощта 🇧🇬

Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical

588 1

Зад видимото 🇧🇬

Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...

Елиза13

Poetry

743 1 4

Идоли 🇧🇬

Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...

MariaDragolova

Poetry » Philosophical

794 3 1

Мислите на стария грамофон 🇧🇬

Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова, ...

Лони

Poetry » Love

765

В пчелния кошер 🇧🇬

В тяхната страна любима
има ред и дисциплина.
Ходят те назад - напред,
но в ходенето има ред.
Една отива за храна, ...

Qndov

Poetry » For children

1.2K 8

Без сълзи! 🇧🇬

На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...

Patrizzia

Poetry » Other

540 5 13

Цял живот 🇧🇬

Цял живот
Цял живот обичах страстно,
цял живот се влюбвах и мечтах,
бъдещето ми неясно
в дълга нощ и самота прозрях. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

453 1 2

Пътят 🇧🇬

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...

БъдещиятМъртвец

Poetry » Love, Landscape, Other

618

Poetry by contemporary authors

Толкова да те обичам, свят! 🇧🇬

Стъкло 🇧🇬

Изгрей във мен 🇧🇬

Има ли защо? 🇧🇬

Докога 🇧🇬

Сиромашко лято 🇧🇬

Море 🇧🇬

Парчета от рая 🇧🇬

И след мене... 🇧🇬

Ти и красотата 🇧🇬

По думите ще ме познаят 🇧🇬

Изчерпване на търпението 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Сценарий 🇧🇬

Видях 🇧🇬

Поетът 🇧🇬

Песничка за десет мекици 🇧🇬

Тя, жената 🇧🇬

Де е България!?... 🇧🇬

Манталитет 🇧🇬

Не ме е страх 🇧🇬

Дано 🇧🇬

Навечерието на бурята 🇧🇬

Безчет броилки с чет! 🇧🇬

Свят за плашила 🇧🇬

Откос 🇧🇬

Отново за Преслав 🇧🇬

Време да порасна 🇧🇬

Писмо, написано под лунна светлина 🇧🇬

Нощта на Самхейн 🇧🇬

Къде? 🇧🇬

Денят на будителите 🇧🇬

Странник в нощта 🇧🇬

Зад видимото 🇧🇬

Идоли 🇧🇬

Мислите на стария грамофон 🇧🇬

В пчелния кошер 🇧🇬

Без сълзи! 🇧🇬

Цял живот 🇧🇬

Пътят 🇧🇬

Queue