Poetry by contemporary authors
Mr. Hyde
There is something that I see
The eyes of a demon
Staring back at me
There was a story in the distance ...
Приятелство 🇧🇬
безброй години, хиляди звезди
се спуснаха от както ме погледна
и в сърцето си ме приюти.
От тогава много време мина, ...
Лятно завръщане 🇧🇬
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
Август 🇧🇬
(безглаголно)
Лято, гара, влак, багаж,
слънце, въздух, плаж, море,
лодка, бриз, вълни, мираж ...
Съдба 🇧🇬
Една съдба си ти за мене,
сърцето ми изпепели
и нощите превърна в огън,
а дните ми в развалини. ...
Няма вятър за гонене 🇧🇬
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
В света твой името ми заличи 🇧🇬
и в него аз не съм добре дошъл.
Не ме поглеждат топлещи очи -
в света твой името ми заличи.
За мене вече песен не звучи, ...
Дъждовно е 🇧🇬
без да се усетя - да потъна,
дъно има ли се чудя
и ако има-
аз не искам да се будя! ...
Есен 🇧🇬
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина.. ...
Разбира ме, не ме разбира... 🇧🇬
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...
Лястовица 🇧🇬
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало
кротко мене ще обгърнеш.
И сълзите ми до дъно ще изпиеш, ...
Любима 🇧🇬
Ти само почакай още съвсем малко.
Ще дойда и ще се обичаме така
както никой и никога не би могъл да си представи.
Само потърпи. ...
Думите 🇧🇬
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
Сливам се с дъжда... 🇧🇬
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...
Горчиви спомени 🇧🇬
отново няма днес какво да кажеш.
Дори душата от мълчание греши,
натяква нещо просто да разкажеш.
Но думите изречени горчат, ...
Площад 🇧🇬
А аз стоя и наблюдавам, слушам от тълпата тътени.
Ако някой мине покрай мен, опитвам се за секунда да го спра.
Но твърде често получавам „Време нямам, трябва да изпреваря часа!“
Но в редките случаи когато някой до мен се спре, ...
Есенни трепети 🇧🇬
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
Приятел не мога с познат да сгреша 🇧🇬
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.
Приятел си - казваш? Няма да споря. ...