Където и да се обърна – хора, и всички нанякъде са запътени.
А аз стоя и наблюдавам, слушам от тълпата тътени.
Ако някой мине покрай мен, опитвам се за секунда да го спра.
Но твърде често получавам „Време нямам, трябва да изпреваря часа!“
Но в редките случаи когато някой до мен се спре, ...
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...
Звънях ти. Не вдигаш. Забрави ме значи.
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.
Приятел си - казваш? Няма да споря. ...
Какво като нямам, което другите имат,
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...
(Не)логично 🤷🏻♀️
Едни, за да не умрат, душите си продават
Други от мъка сами на смъртта се предават
Някои с антидепресанти ужаса си спират
Зависимите искат депресия, за да ги взимат ...
Тя беше толкова негова, колкото не е била ничия друга...
Той беше толкова нейн, колкото не е бил ничий друг...
Те бяха две Души... намерили се във времето...
Те бяха две Сърца, които туптяха заедно в един пулс...
Тя беше щастлива със него във всяка секунда... ...
Не, не те виня, че съм вече пепел.
Беше огън, плам, омагьосващ шепот,
слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...
Болка е сега, ти така поиска.
Може би мъстиш, аз че те обичах, ...
Мечтая за един прекрасен свят,
във който сме свободни и щастливи,
в небето плуват облаци игриви,
цветята пръскат нежен аромат.
Мечтая за едно безкрайно лято ...
Нощ поръсва с лунен прах земята,
вятърът припява шлагер стар.
Тъжно се усмихва и луната,
самотен във морета свети фар.
Рибарски лодки кротко се поклащат ...
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...
Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
Качих се аз на самолета, излетях
По-точно казано - се не видях
Стоя сам и разглеждам картата в едно кьоше
И бленувам ли, бленувам за Ейре
Почудих се какви са тези самолетни йероглифи ...
Вътре
в себе си и която още не се осмеляваш да пуснеш...
Толкова е лесно, искам да ти кажа, но ще те излъжа..
Ще боли още много, ще боли, но ще спре.
А ако случайно пак не стане повикай ме, веднага аз ида с тоягата и я бия от теб. Бия, ще бия и тя накрая ще се разплаче и сама ще си тръгне. ...
Понякога се случва да залязвам,
Вървя на пръсти, пазя тишина,
Обичам хора, после ги отрязвам,
но може би по грешен път вървя....
е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.
На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...
Тялото ми - риба, огън ми очите.
Поривът ми силен - иска и не пита.
Устни ми печати, гръд ти е хартия.
Звездно винО златно Месечинко пие.
Ти си самодива, аз съм ти следите. ...
От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...
В очите на Господ света аз оглеждам,
от извори чисти все пия.
Душата възкръсва над страх и надежди.
Греха побеждавам. Живея!
Където опитвах гнева си невинен, ...
Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...
Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...