И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
Аз влизам тихо във душите ви корави
и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.
От думите едва ли лошите Светци ще станат.
Светът разкалян е от подлост и измама.
Напразно се опитвам и Съдбата да гадая. ...
Тръгна си – даже и дума не каза.
Тръгна си бързо от нашия дом.
Ти ме остави на пода да лазя.
Ти нарисува тъгата за фон.
Ти ме забрави за няколко нощи. ...
Захлупен по очи априлски страх
звездите сваля в кукувичи нощи.
По кожата избива лепкав мрак,
а синьото е много черно още...
Заседнал ли е Ной на Арарат ...
Каза ли това, което искаше
или силно юмрука стискаше?
Къде беше, когато сърцето ти биеше?
Или пренебрегна го, когато то молеше?
Беше ли там, когато то искаше ...
/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли. ...
Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.
Навярно ще ви трябват памперси ...
На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...
Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...
Когато хората си тръгват от живота ти
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...