Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...
Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...
Открий ме там, където две вселени
докосват се и раждат светлина.
Където руква изворна вода
и две стихии вият несломени.
Открий ме там, където слънчев сноп ...
Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...
Отново в студените нощи навън
се лутам без път и не мисля за сън
Отнесена в своите спомени искам
да хвана това, което изпускам
Прелиствам из прашни и стари архиви ...
Мисли, преди да говориш, Човеко!
Не случайно Бог ти е дал мисълта̀.
Добрата дума във време свирепо
е знак, че сме познали Христа!
Грозни думи раждат се от необичане. ...
Битието ни препълни се с лъжи,
а как измъчва ме проклетото очакване -
коя от тях най - малко ще боли.
Всичко изтърпях, освен "Обичам те!"
Думите ти парят ми небцето, ...
Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.
Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.
Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.
Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години. ...
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...
В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.
Зазижда и ограбва тъмнината, ...
Труден за разбиране
Аз виждам, как се отдалечаваш от мен
и всяка твоя стъпка пробожда сърцето ми - на частици го пръска.
Разбирам напълно, но моля, недей,
за да не се превърнеш и ти като мен ...
Види се тами отъпан път, сгушен в горския мъглив и дивен кът.
Видят се двама, две черни сенки трошат клонака и стъпкват на бора децата.
Единия на свой си ред, се види кат обречен.
Облечен той в потен дъх, навлекъл на рамо си тежка студена ръка, навел глава секаш тражи негов дух.
Другия, тоз господар ...
По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш. ...
Не изпускай мига
Говори с баба си, без в телефона си да ровиш,
послушай майка си, че тази рокля не ти отива,
дори баща си, който под мустак мърмори,
че за този тип си твърде умна и красива... ...
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...