Poetry by contemporary authors
Вземи ме Господи 🇧🇬
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата, ...
Предадох се 🇧🇬
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..
Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре.. ...
Пак си е лято 🇧🇬
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
Орисани 🇧🇬
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било ...
Приятел 🇧🇬
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...
Чувство, че греша 🇧🇬
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
Да кажем 🇧🇬
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно, ...
Безсъние при пълнолуние 🇧🇬
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...
Лястовички 🇧🇬
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти ...
Тук съм 🇧🇬
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
А. 2021
Епилог 🇧🇬
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...
Сюита от есенна въздишка 🇧🇬
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
Щастие 🇧🇬
да се усмихваш е уникално.
Представяш ли си една усмивка
колко краси човек, а една
прегръдка внася цяла пролет. ...
Небето... 🇧🇬
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...
В душата място има 🇧🇬
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...
Учителка 🇧🇬
Имаше една доста далечна земя, в нея
Живееше една доста добра госпожа.
Вие бяхте неотлъчно до нас.
И всеки час ни показвахте добре с сърце ,но ...
Утеха 🇧🇬
Не ме задържайте!
Телото ми е само дреха,
която на земята ще оставя.
Но ще изпратя цялата утеха, ...
Писмо до дъжда 🇧🇬
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
Рана 🇧🇬
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема ...
Българското село 🇧🇬
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече. ...
Мигове 🇧🇬
коя ли вечер е вече по ред!
Главата ми направи ти своя квартира,
всеки ден идваш и времето спира!
Зашо хареса си този уют? ...
Старата къща 🇧🇬
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...
Скръбта 🇧🇬
от вятър отвяно от топло гнездо,
на божи вестител ми в миг заприлича,
щом за помощ безгласно помоли ме то.
Аз го взех и го стоплих във моите длани, ...