Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...
Искам просто да бъда изслушан
Седя, под душа и си мисля че и тази вечер ще е суша. Страх ме е да споделям, заради несигурния отговор на хората. Как да им обясня че обичам флората. А когато се престраша, отговорът - а ха
И мен днес пе изпитваха по химия.
Не ме интересува. Защо хората не искат да ме ч ...
Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.
За пореден път ще се уча на вярване, ...
"Цяла България съм същисал -
чалга текстове съм написал,
направо "Вени, види, вици!"*,
власт не е за уста ми лъжица!"
*От латински - "Дойдох, видях, победих!" - думи на Юлий Цезар, Анастас Герджиков е преподавател по латински език. ...
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
Не знам как се чувствам, когато те видя.
Буря изпепеляваща се завихря,
желая в твоята прегръдка да се сгуша и скрия.
Страстната ти гореща усмивка
прониква бавно в мен и посява чувства кипящи, ...
Вървя сред цветна есенна реклама,
по-пъстри листи не познавам, няма,
сезонът от лъчи плете си дреха,
преди дъжда да донесе утеха
за всички жадни за дъждовна ласка, ...
Прелестна и малко пиперлива,
гледам със очи - пъструшки.
Скръстила ръце под ъгъл на деветдесет,
позирам, а камера ме снима.
Надарена с чар и красота, ...
Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...