Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара, ...
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...
Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа -
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!
Прераждах се след предадена любов ...
И нека си мислят,че съм малко луда....
Това отдавна не ме интересува...
В теб открих света с цветове на пеперуда,
и ненаситно, жадно искам да лудувам...
Мислите за теб, душата ми изпепеляват..... ...
Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно, ...
Сама си..., виждам те как
ореш с поглед стоманен земята.
Мислите втурват те към реалното пак,
да нахранят с отровни думи тъгата.
Спъваш се в чуждоземен паваж. ...
Бурята преначертава всички карти.
Размива избледнели граници.
Променя местата на съкровищата.
Настървява уморени пирати.
В платната се обляга вятър, ...
Тишината ме притисна към леглото,
сякаш хиляди целувки полепват по кожата.
Изсмукват чувствата ми, мислите, живеца и потъвам в магията,
завладяла сърцето.
А то е съхранило трепети, случки и картини, в малките си клапи ...
Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове, ...
Събуждайки се след поредния кошмар,
изпаднала в депресия дълбока,
решавам да си взема душ със сешоар.
Но, ужас! Селяните спряха тока!
Ровичкам из гаража за въже, ...
Понякога не мога да заспя,
кръвта ми се превръща във мастило.
Нощта ми ... как ухае на липа
и стих..., за който още нямам сили.
Аз имам къща. Четири стени. ...
Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите, ...
ТОЙ: Не мога, не издържам! Ах, провал!
Атаката е устремна, без жал!
СВЕЩЕНИКЪТ: Каква атака, Графе? Кой напада?
Гласът ви ми звучи със изненада!
ТОЙ: Две дяволчета в петък вечерта ...
«Да будет свет!»-сказал однажды Бог,
Но передумал и разбавил тьмою,
И стало тайным явное чуток,
И стало явным тайное немного
А, может, было всё наоборот, ...
И сълзите ми бяха/са от мастило,
и болките ми бяха/са стихове -
Сърцето си сглобих, но не с лепило,
а със Любов, перфектно и без шевове.
В живота крачките ми бяха и са рими, ...
Залутах се във превода на дните си
бляскаво светли, с измамни мечти
и грозно коварни, с безкрайни лъжи
Загубих се във превода на дните си
черно- бели..звукът от бавен валс ...
Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш - ...
И слезе Бог с криле на гълъб сив,
че бялото и черното са карма.
Видя, че мостът на надеждата е крив,
увиснал да спаси света - удавник.
И литна между стъклени безвремия ...
Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...
И аз сред небитието ще изчезна,
що да правя - съдбата е такава!
Всичките отиваме в тази бездна
и това, разбира се, ме натъжава.
Защо ли светът е толкова жесток, ...