Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече! ...
Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...
Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...
Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...
ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...
В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...
За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?! ...
Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...
/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти. ...
Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...
Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
Напразно ме моделирате по ваш вкус,
аз мразя да съм захаросана и гладка,
да танцувам с живота покорно фалшив блус,
и да изричам угодни хвалебствия за лъжата.
Не съм от тези дето си ближат раните, ...
Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...
От дрехи ангелите нужда дали имат?
Защо са им, щом имат си крила?...
Дали за глупости от времето си губят?
Аз сигурно не бих... щом мога да летя...
Но ангел никога не съм виждал, ...
Ако можех времето на зад да върна?
Щях да го направя без да мисля.
Отдавна щях да те обичам, мила,
и мъките в живота ти да съм спестил.
Ако можех времето на зад да върна, ...