Какво след нас остава? Запитах се това.
Суетната ни слава? Добрите ни дела?
Едните ни предмети, закупени с пари?
Сълзите ни, пролети за нечии очи?
Подминатите думи: „Обичам те, любов“? ...
Някога, някъде с някого..
Била съм във друг живот
Някога, някъде с някого… Имала съм любов!..
Някога, някъде…във отвъдното…
Във паралелен живот! Писала съм с перо! ...
Още една врата се затръшна.
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане ...
Тъгуваш ли? Недей! Така не бива!
И мен тъга покрива ме горчива!
Не съм далече, мила... Погледни
във огледалото и там вълшебна,
една надежда ще те промени! ...
От ъгъла на тъмната си стряха,
пролази паяк кръстоносец,
а пеперудите ми кротко спяха,
накацали по тихия прозорец.
Красиви, пъстри, живи от ветреца, ...
"Просто, тази импресия-. "аз и ти, ти и аз"- Иринакис 🌹
Септември значи дъжд. И самота.
Нощта се приближава - цяла в черно.
Кажи ми - ти отрече ли брега,
по струните на пясъчната нежност? ...
Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси, ...
Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала. ...
Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...
Разговор с брат ми – живее в Холандия
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...
Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...
На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни. ...
Вече, застана ли пред огледало,
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...
На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...
Хората ли? Сган нечистоплътна!
Утайка. Нищо с мания за величие.
Душата ли? Една измислица безплътна.
Любов? Синоним на двуличие!
Сърце? Парче месо превърнато във мит! ...