Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...
Приказка - Любовта на Русалката и рибарят
При Кичестият Габър пак се озовах,
да зима е и сиротни клоните му
без листа стърчат, но приказки
той не спира да шепти. ...
Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...
Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...
Не се съмнявай в мене, мило.
Моля ти се, ти недей.
Макар че аз съмнявах се във тебе,
ти недей ме обвинявай пак.
Зная, че в моменти трудни сигурно намираш се сега, ...
Подари ми мечта, да ме топли когато те няма.
Да разкъсва съня ми на хиляди малки сапфири
и да пръска в деня ми надежди и топли усмивки.
Подари ми мечта. Ще я взема и сложа в душата си.
Подари ми прегръдка, да завърже на пристан сърцето ми. ...
Аз цяла вечер чаках този миг -
да бъдем само двама най-накрая...
Нетърпелив се взирах в твоя лик
и още някъде... Да си призная,
докато свиреше на клавесина ...
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им. ...
Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято, ...
До мен си от безкрайно много време.
Помисли ли си някой за безкрайност
съм сигурна, че някъде звезда
изгрява като птиче изгладняло,
излюпено от крехкия копнеж. ...
Разстроени са струните... Не мога
до тебе да достигна с нежен звън.
В душата ми разстила се тревога,
не виждам образа ти в моя сън.
Сред хиляди лица те търся... Искам ...
Аз идвам - пратеник на другата вселена,
и нося ти космически цветя,
любов и земно слънце споделено,
извезано върху чеиза на смъртта.
Докосвам те невидимо, беззвучно, ...
Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва. ...
Ти не идваш от този свят, знам,
от това мръсно и подло, покварено място.
Няма как да наричаш ти дом
място гнило, тънещо в мрак, тъй ужасно.
Ти беше изпратена на тази земя греховна, ...
Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...
Нека в този ден малко радост аз ти подаря.
Да си весела, щастлива,
тази мисъл ме зарежда с нова сила.
Мечтая си за теб неспирно и затуй
моето сърце не иска да седи във мене мирно. ...
Чистите мисли пробуждат надеждата,
лесно по тайни пътеки повеждат те,
в мигове тежки на скрита заплаха,
меч ли надвисне над родната стряха!
Светлите мисли с крилати послания, ...
Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...