Ще си сложа любимата си дреха
после ще се усмихна, ей така
с нея ще премина по щастливата пътека,
да изчуруликам усмихната деня.
И няма да я нося за утеха ...
На август в бледосинкавото утро,
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
Със последните лъчи от злато,
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека, ...
Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...
Събирам си лятото в шепа небе.
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...
Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...
Във ада не обичаха Надеждата
на злото често тя разплиташе му преждата,
на дяволите в пещите им съскаше
искри крадеше, после ги разпръскваше,
душите прокълнати превъзбуждаше ...
Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...
Цяла треперя щом те погледна
и не зная от страст, любов или страх.
Владееш ме и без да ме докосваш,
дали е обич, така и не разбрах.
Сърцето бие с 200 удара в минута ...
Като мене забързан, синът ми в света ни проплака
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват ...
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
Какво по-хубаво е от това
да се събудиш до Любимата жена,
да слушаш как до тебе диша сгушена,
красива, нежна, Много Влюбена?
Да станеш тихо и да поднесеш кафето ...
Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо. ...
Отгдето го погледнеш – симпатяга:
висок и снажен, с благороден вид…
О, Боже, що не сме по-млади,
летели бихме с него до Мадрид!
Купешки фрази той не ни разтяга. ...
Животът ми минава между четири стени,
А как копнея, как мечтая за морета, планини...
Да летя в небето, високо над полята,
Да достигна върхове и да се рея над земята!
Как мечтая за пътешествия далечни, ...
Осъмваме с кафе в ръка след халюцинации
всяка нощ е симулация от кадри
нямо кино - минало, с което сме надрусани
завеси тю́лени Луната клати
Безмълвни, две халюциниращи създания ...
- Две кашкавалки и една боза!
- На млякото защо се мръщиш?
- Защото ми мирише на коза,
... от нивата – направо в къщи!
- На баницата пък какво и́ има? ...