Боли, ревнувам, сякаш ставам друга.
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно, ...
Срещнах аз едно момче.
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец. ...
Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува ...
Тъй върви светът ,откакто светува.
Никой не жалее за никого.
Всеки съдник е на този свят ,
но за чуждата болка заключил си е сърцето
и в омраза го е обвил. ...
Работата после тръгва много лесно.
Чичо Ваньо даже си припява песен.
Баба му подава шпакла или четка.
Но нали жена е и си е кокетка
често в огледалото пукнато поглежда, ...
Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...
Небето днеска пак е посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.
Светкавиците празнично танцуват, ...
Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
Между два живота - тишина.
Толкова гальовна на моменти.
Друга - като връх на планина
с пропасти, от ярост по-проклети.
Между два живота - страхове. ...
Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...
Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...
Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.
Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.
Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.
Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.
Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата . ...
Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен ...
Не се научих...
да бъда покорен, да бъда сянка
на малка буцичка пръст... Не се научих
не знам защо но не останах там
където искат да бъдем със вас. ...
Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът... ...
Прости ми за думите понякога тежки
за някои погледи навярно зли
в косите ми белеят нишки,
но не успяхме да остареем заедно нали?
Судокото ти недовършено стои на масата ...
Вечер в стихващия ураган...
Посоката ми сочеше компаса,
а в бурята затихваща полека –
изглежда и Съдбата бе с нагласа
да ми показва към брега пътека... ...