Помолих те да ми подскажеш тема,
върху нея да си поримувам.
Ти ми каза да прокарам пръсти
по дланите ни, без да се страхувам…
Каза ми, че там ще си намеря ...
Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето. ...
Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...
Живеем с усмивка, млади сме още,
макар и животът да вплита в косите сребро.
Щом да рисуваме можем в сънища нощем,
а в деня да градим с любов и с добро.
И без причина, когато се смеем, ...
Забравил съм, че мога да обичам,
запомнил съм, че любовта боли,
забравил съм, че мога се вричам,
пред Бог, пред теб или на теб уви.
Забравил съм как пърхат пеперуди ...
Искам да ти пратя целувка по вятъра,
понякога не става през компютъра.
Понякога искам учените да направят
машина на времето, за клонинги
или телепортация. ...
Мислителят
(рок кубизъм)
„Мислителят“ – дялан камък. терк за всеки ръб,
с височайшия си задник – връх на ъгъл тъп,
бе приседнал и очакващ. Може би Роден! ...
Желаеш ли днес да излезнем по бели ръкави
развързани хитро, а после навити на феш?...
Да идем до мола, с участие в филми играни
да станем звездите в "нормалния" свят от кипеж.
Без пукнат петак ще измислим портфейл със банкноти - ...
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
Имам ли правото да те правя щастлив?
Някой ще каже „Това е безумие.
Да радваш е дълг и добрина. “
и аз ще се съглася.
Някой ще каже „Щастието е важното.“ ...
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...
Дълбал надолу някъде в земята
и стигнал до петрол Къртик миньор.
Похвали се веднага в резервата.
Това си беше бомба, няма спор.
Животните веднага се събраха. ...
Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена, ...
Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
Как да забравя всичко онова,
по което сърцето ден и нощ копнее,
което вечер в сънищата идва
и отказва живота ми да напусне?
Как да забравя, че в ръцете ти горях, ...
Наивно е да мисля, че умея –
чувствата добре да възпитавам,
щом винаги за онзи миг копнея –
със болката да се забавлявам...
Но... разбрах, че тя има и длето, ...