Философска - Поезия

Синусоидално

Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...

Довереница

Поезия » Философска

2022-10-14T19:16:04+03:00 795 5 13

На Перперикон

Огън и злато.
Река – в перпери.
На хълма – вятър.
Гадател черен.
Пламък опушен – ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-14T11:39:34+03:00 472 2 5

Уроци по летене

Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-10-13T13:45:42+03:00 1.4K 3 8

Участвал съм

Участвал съм и в този мач -
"женски сърцеразбивач".
Бях млад, наивен и залисан,
от глупостта си май орисан.
Гонех бройката тогава ...

байГецан

Поезия » Философска

2022-10-13T08:27:59+03:00 523 1

Защо ви е надежда?

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-13T07:24:15+03:00 555 1 3

Земя на правоверни еретици

Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...

Ramadan1995

Поезия » Пейзажна, Философска

2022-10-12T22:35:03+03:00 952 7 12

Пришълка в Рая

Утрин белонога слезе
край смълчаното поточе.
Потопи изящен глезен
сред водите непорочни.
Спря да се кандилка косът ...

yotovava

Поезия » Философска

2022-10-12T12:28:05+03:00 1.4K 5 18

Отдавна е изгубил Диоген...

Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-10-12T10:01:21+03:00 505 5 11

Живот

Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.
А може с някакви си две въжета, ...

Spring_sunrise

Поезия » Философска

2022-10-12T09:29:34+03:00 504 3 3

Очилата на мама

Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2022-10-11T13:21:05+03:00 647 2 18

Утринно притихнало

УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...

yotovava

Поезия » Философска

2022-10-11T10:58:33+03:00 819 1 4

Цветът на небето

Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...

Хайт

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

2022-10-11T06:53:31+03:00 1.1K 2

Прати́ хабер, не хваща ги хаир

В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...

ИнаКалина

Поезия » Философска

2022-10-10T22:15:17+03:00 748 6 9

Hебе напразно Господ ни е дал

Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-09T15:11:57+03:00 793 3 10

Не тъгувай за мене

Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2022-10-08T20:59:06+03:00 922 1 4

На педя от спомен

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2022-10-08T10:05:31+03:00 663 13 24

Благодаря

"Благодаря" е дума неземна,
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто сърце!
Дума, която носи духовно богатство, ...

daniela1974

Поезия » Философска

2022-10-08T09:39:40+03:00 789 2 2

Момиче

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Хайт

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-07T19:19:28+03:00 1.3K

На дребно се пилея

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Строги форми

2022-10-07T13:59:57+03:00 1.3K 4 8

Реален живот

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

байГецан

Поезия » Философска

2022-10-07T07:55:08+03:00 635 2

Мачкане на дните

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

koli4a.1

Поезия » Философска

2022-10-06T22:07:19+03:00 581

Слънчогледов оптимизъм

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

StanilMarkov

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-06T22:02:41+03:00 429

Историята не се повтаря, но се римува

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Хайт

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-06T13:14:05+03:00 570 1 1

Непразнично

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Поезия » Философска

2022-10-06T13:09:21+03:00 1.1K 5 7

Орелът

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2022-10-05T20:40:15+03:00 648 7 23

Ти

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...

MayaKoleva

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-05T15:41:50+03:00 978 7

Присъда - Свободен

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-05T15:40:41+03:00 637 1 1

Сън

Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...

Ranrozar

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-05T15:39:43+03:00 664 2 12

История в облаците

Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...

Хайт

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

2022-10-05T15:37:16+03:00 821 1 5

Ти помниш ли дъгата – обещана...

Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-10-05T12:31:15+03:00 626 10 13

Страх

На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...

Nikolova2000

Поезия » Философска, Свободен стих

2022-10-05T10:06:08+03:00 731

Вменена вина

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...

ninasar

Поезия » Философска, Гражданска, Друга

2022-10-05T06:45:13+03:00 1K 4 7

Моргана

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...

dimi.1

Поезия » Философска

2022-10-04T19:21:28+03:00 681

Надежда

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-10-04T18:16:54+03:00 460 1 3

„Тук и сега”

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...

Kalinski

Поезия » Философска

2022-10-04T13:48:17+03:00 1.1K 2 2

Някога

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...

байГецан

Поезия » Философска

2022-10-04T11:04:04+03:00 442 1

Kрехки чудеса

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-10-03T12:42:13+03:00 1.3K 5 13

Надеждата умира първа

Откраднах си веднъж едно сърце -
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...

Хайт

Поезия » Любовна, Философска

2022-10-02T14:50:25+03:00 574 4

Смирена

Дано ме чуе нявга... някой,
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...

terita

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-02T11:37:33+03:00 937 9 5

Мечът на Темида

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

anabel7

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-02T10:27:15+03:00 1.1K 6 13