svetlitschka
530 results
Скиташ безкрайно сама –
топли очи те прозряха,
щом си на мойта врата,
виж– светлинките огряха.
С погледа си набери ...
  262 
Не, няма лесни пътища към теб,
опитах и подземния, през ада.
Непросветен усетих се, нелеп,
единствено ли егото пострада,
или спечели, че се помирих ...
  256  14 
  377  11 
Стреми се да не пускаш младостта
да отлети с угасваща химера,
задръж се като масло над вода,
очаквай и мигът ще те намери.
Открий надеждни нови сетива, ...
  225 
Този вирус прекалява,
колко време ни отне!
Цяла зима продължава,
сложи ни на колене.
На компютъра- контролни, ...
  542  16 
Дали да си налея тишина
в уискито... не, няма да разреждам.
Надвисналата лудост е жена,
гримирала лицето си с надежда,
да срещне обещания жених ...
  277 
Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа, ...
  243  12 
Храбростта си изгребал до празно,
коленича под тебе, небе.
И смъртта всяка нощ ми е празник,
зазоряване сетно не бе.
Верността се дарува с брутални ...
  229  11 
Боиш ли се? Недей, не ти отива.
На мене остави да съм плашливата.
Стремглаво пада шарещата крива
на връзката ни към дола с копривата.
Ще кажеш, не е болка за умиране. ...
  242  14 
Сам избра първенец януари
и съдбовен венец му дари,
зимата усмирена завари,
мекота ти изпрати в зори.
Развилняла довчера, погали ...
  567 
И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Трепват бръчици свенливи.
Нашепват устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам. ...
  221  11 
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...
  542 
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им. ...
  346  10 
Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...
  225  11 
Този не беше нашият филм.
Друг ни закупи билети за ложа.
Никой в нищо не бе съгрешил.
Някой на грешната карта заложи.
Колко и как, разума подценил, ...
  399 
Среднощ минава, ангелите спят.
Сънуват цветни приказки децата.
В ума им буден оживя светът,
елените кръстосаха земята.
Играчките в чувала се топят ...
  676  28 
Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...
  268 
Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...
  380  13 
Като безименото пръстче, предпоследен
подкрепям важните на свит юмрук.
След палец, показалец-вип и вдигнат среден
поддържам постамента им напук
на името си непретенциозно, ведно ...
  327 
Хрущи снегът под стъпки предпазливи,
рояк снежинки спират на дланта,
студът ги вледенява в причудливи
прашинки безтегловна красота.
Напредва плавно леката шейничка, ...
  263  11 
Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.
Примирие цари и глух покой заля хамама.
Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,
недъзите ще си внушат, размина се бедата.
Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра, ...
  238 
Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...
  226 
Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...
  884  10 
Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...
  784  11  19 
Поръси ли леден прашец над тополите,
проблесна ли ранна слана...
Ветрецът съблече на клони оголени
самодивските рамена.
Следобедно слънце прегръща скамейки, ...
  465  15 
Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...
  387 
Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...
  361 
Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
  177 
Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
  294 
Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...
  235 
Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
  314 
Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...
  170 
Топлината запълва дома до червено,
и превръща го в ярко пламтящо сърце,
украсява стените му с нежни невени,
на оранжев балон прелетява с перце
от орлови крила, завладели простора, ...
  212 
Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка, ...
  732 
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...
  233 
Нощта овласти сетивата сиротни,
в мастилено синьо загърна охотно
будуващи тайни, потръпващи устни,
жадуващи пръсти да галят изкусно.
Стадата препускаха до изнемога, ...
  682  15  26 
  338  10 
Законът не от вчера не работи
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...
  678  16 
Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...
  299 
Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците. ...
  340  12 
Random works
: ??:??