M1234567891
432 результатов
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
  461  11 
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
  614 
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
  566  10 
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
  580 
На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...
  1473 
Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...
  490 
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
  382 
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...
  1110 
Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...
  444 
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
  445 
По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...
  428 
Песента е копнеж по море,
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
  392 
Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...
  450 
Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
  653 
Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...
  480 
Върни се на сърцето в покоите,
елмазени мигове подредил,
във вихъра вечен на мечтите
нежни звуци приютил.
Върни се в сребърното утро на деня, ...
  408 
Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...
  1063 
Тази нощ паркът е безлюден,
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък ...
  418 
Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...
  468 
Лазурен бряг с обятия пенливи,
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...
  472 
През годините, в сърцето приютена,
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща, ...
  486 
Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...
  547 
По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...
  505 
На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...
  805 
Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...
  624 
Мелодия зимна балканът свири,
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета ...
  587 
Обещанието
Винаги се връщаш след мен у дома
и казваш, че от паважа долу
гледаш светлия прозорец.
Било ти хубаво ...
  513 
Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът. ...
  517 
Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта. ...
  443 
Родство
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест ...
  410 
В морето житейско два кораба плават
с издути от вятър платна.
На своя, на стръмния бряг аз заставам,
с ръце като бели крила.
Аз виждам: бразда се задава голяма, ...
  479 
Ти пак ще се събудиш сутрин
и по навик ръка ще протегнеш.
Ще се опиташ да ме събудиш
с целувка нежна, с мъжки копнеж.
А аз ще се престоря, че не чувствам ...
  823 
Предложения
: ??:??