Довереница
477 резултата
Аз съм Ева, здравей! Ти не помниш,
че била съм реброто ти някога...
И по мен всички белези твои са
незабравени преживявания.
Мен осъдиха да те следвам. ...
  765  24 
Съскат като змии страховете ми.
Пристягат обръча. И дишам трудно.
А после... пак броя до десет
с надеждата, че няма да се случат.
С надеждата, че няма да превърна ...
  937  29 
Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). ...
  1187  13 
Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето, ...
  1073  21 
Колко струва билет за отвъдното?
Колко струва едно непристигане?
Точно, колкото глътката въздух.
Точно, колкото липса на изход.
Пред врата, нажежена до бяло, ...
  1053  29 
Простете, баронесо, че покоя Ви
с въпросите си нарушавам.
В бръшлянна тишина край гроба
събитията кротко са заспали...
Кажете, липсва ли Ви шепотът ...
  1094  31 
Народе???
( из тефтерчето на Апостола)
Народе...
Аз бесилото прегърнах,
защото исках ти да си свободен. ...
  541  24 
На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си. ...
  874  32 
Наздраве,
за съня със вкус на лято,
опарил устните ми на разсъмване.
Във него аз танцувах с вятъра,
а ти ме гледаше безмълвно... ...
  861  27 
- Добър ден! Аз дойдох за обявата.
- Добър ден! Да, госпожо. Седнете.
Малко трябва да поизчакате,
че сега сме служебно заети...
Та какво сте работили? М-даа. ...
  1309  33 
На една приятелка, с пожелание за щастие
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш... ...
  1087  37 
Аромат на тамян в тишината
и усмихнати каменни погледи.
Плач на живи тук-там. И цветя,
тишината превърнали в острови.
Стъпки идват, мълчат и си тръгват, ...
  975  32 
Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
  907  29 
Едно, две, три. Напред-наляво,
полюшване и после две назад.
Разказват стъпките, разказват,
как мъката родила песента...
Полите се люлеят със мелодията, ...
  3951  25 
...Может бы дверь перепутали улицу номер и век... (Б. Окуджава)
До полунощ остава още час
и нещо може да се промени.
Ще се превърна в Пепеляшка аз,
а ти във принц. И може би - ...
  1332  44 
Аз не съм като вас. Аз съм странна,
с обгорена, безцветна душа.
Пожелах да си тръгна, когато
някой просто заплю ме с ръка.
Просто махна. И аз вече липсвах ...
  712  32 
Ще ти пиша насън. До поискване.
Деня си ще разказвам по минути.
И знам, че ти насън ще се усмихваш
на малките ми дневни лудости...
И няма да поискам да се върна. ...
  1023  42 
на pin4e
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове ...
  838  31 
Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...
  860  36 
Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си ...
  932  35 
Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...
  1703  19 
Вали...
В сърцето пусто като в църква
ще дойдеш ли и този път? Не знам.
Разделям спомена на късове...
Тук бях щастлива. Там - не бях. ...
  758  26 
Дано приятели, дано да е такава,
каквато от години си мечтаем.
И с всяка следваща си пожелаваме
надежди, сбъднати мечти и здраве.
Дано приятели, да ни отмине лошото. ...
  762  26 
Бяла магия. Бяла въздишка.
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди. ...
  1036  35 
Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
  1132  14 
Идва Коледа! Милост за живите,
останали само с едното достойнство.
Идва Коледа! Търсят ли милост
онези, които нямат нищо. И злоба
дори не вирее във техните сънища. ...
  1121  28 
на Рая
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ. ...
  855  25 
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
  1583  14 
Една погрешна стъпка и за миг -
животът се превръща във лавина.
И думата насрещна е фитил,
от който лумва пламък ненавистен.
И някак лесно е - надолу всичко слиза. ...
  1980  36 
До уличния музикант, на тротоара
едно момче приседна и засвири.
Любимата ми песен зазвуча...
Под пръстите му плачеше китарата.
И улицата грейна, запулсира ...
  2133  26 
в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...
  957  26 
Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат ...
  880  22 
Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...
  1424  27 
- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
  1305  21 
Тишина във броени минути.
Минути, отделящи началото.
В очакване да грейне чудото,
притаили са дъх всички в залата.
Диригентът протяга ръка. ...
  677  18 
Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена ...
  968  29 
Вали. Студено е. Вятър камшичен
превръща дъждовните капки във сняг.
И зъзнат под стрехите хора и птици,
неемигрирали на юг или на запад...
Как беше онзи виц? Хладилника отварям - ...
  2526  20 
Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...
Бавно слизам по стълбата мислено ...
  3981  27 
Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...
  2908  26 
За оправдание -
бил пътят влажен - много хлъзгав.
За упрек -
бил шофьорът малко пил.
За оправдание - ...
  904  22 
Предложения
: ??:??