ivailozanoff
138 резултата
Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.
И превърна я във чудо, ...
  742  11 
Не вярвай на крадците на души -
те идват винаги, когато си нещастен.
Промъкват се невидими и зли
и стават част от теб. И те изяждат.
Крадат по малко - къс по къс, ...
  1031  11 
Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов, ...
  482 
Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...
  667 
И какво от това, че си толкова хубава,
щом в дъжда ме остави пиян?
Разтопиха се капките в локвите глупаво,
и вечерях сълзи. С диагнозата: – „Сам”!
Не променям дори и парченце от себе си – ...
  678 
Какво харесвам в теб? Не ще ти отговоря.
Навярно водопада от любов,
или ядът в очите ти, когато дълго спорим,
превърнал се в излишен апостроф.
Сълзите, дето спират във миглите ти тънки, ...
  655 
Прозорецът още във тъмното свети,
уютно е, вътре си ти.
Вратата, заключила стари тапети
отваряш със мокри очи.
Протягаш ръце и прегръщаш ме. Имам ...
  715  15 
Спектакълът свършва
със много цветя.
Фалшиви усмивки,
гримьорна.
В душата е празно, ...
  601 
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
  732  16 
Сега не знам какво да ти напиша,
освен, че те обичам! И това,
че искам те и искам да обичаш!
Разяждат ме цигари и тъга,
защото се обърна и остави ...
  711 
Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...
  629 
Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.
И както след спектакъла актьора, ...
  571 
Разделихме се. Тръгвам по късните улици
и не мисля за нищо.Отново съм сам.
Неизбежно е – просто такъв ни е случая –
само вземам от теб, а не мога да дам.
Горделиво събличам по пътя тополите, ...
  696  14 
Танцуват влюбени листа -
зашити облаци в небето,
замръзнали от нощ цветя
и листопад от пируети.
Сълзите в мокрите лица ...
  644 
Загубил съм по всичките си смешни и ненужни фронтове,
затова и се взирам с нескрита надежда във лунната пита.
На балкона,смълчан, без излишната моя словесна наконтеност,
поумнял и заслушан в спокойния тих диалог на щурците.
А заспива градът, само кучета тъжно и хорово някъде вият, ...
  949  18 
Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,
а после в лепкавия мрак, ...
  627 
Едва ли ще се променим,
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...
  1014  13 
  567 
Не искам нищо. Не обичам.
Добре ми е сега така.
Еднакво е и безразлично –
годините, като река
текат надолу, влачат пясък, ...
  576 
  696 
Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади ...
  735  10 
Не вярвам, че те няма денем,
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.
Ръцете ти избягали са. Вечер, ...
  1506  11 
Недей, не бива да си друга,
превърнала водата във лед,
ще станеш моята съпруга
и като течен сладолед,
душата ще напълниш с захар, ...
  588 
Дъждът начало е на есен,
която в клетките горчи,
и в тази есен безсърдечно
невидимо над нас мълчи
и капе в празната ни стая, ...
  656 
Ще те почакам – после ще говорим,
и тази вечер няма да съм с теб.
Събуждаш в мен хроничната умора
и ме превръщаш във бурканче с лед,
с което ежедневието охлаждаш, ...
  540 
Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.
Изтлеяха на кладата душите ни, ...
  807  10 
Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...
  581 
  652 
  702 
Самотен театър и есенен дъжд -
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.
На сцената тъжен и евтин декор, ...
  550 
  1013 
Днес трафикът изместен е отляво
и малко по-нагоре от стомаха,
за него няма знаци, светофари
или пък полицай - да се размаха.
На трафика ми, всичко му е чуждо ...
  482 
На Иви
Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш, ...
  760 
Градът се крие във мъглата
и до безликите стени,
в обков от восък и позлата
и пожълели светлини,
нощта преваля и накрая, ...
  746  11 
  596 
Аз крия се от празни хорски думи,
от тях не мога нищо да науча,
във този свят – далечен и безшумен,
ще се стопя, но нещо ще се случи
Врата ще се отвори, ще ме викнат, ...
  694 
Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път, ...
  732 
Задъхвам се. Светът пулсира
и бие в слепите очи.
Аз нищо вече не намирам,
или пък нещо, но почти.
Почти любов, почти театър, ...
  925  11 
Омръзна ми, ще се отдалеча,
затворен в шепата си думи.
Ще пия бавно. Ще мълча,
за да не можеш да ме чуеш.
Във този паралелен свят ...
  762 
Не вярвам вече в простите неща,
а сложните така и не научих,
но знам, че си отива любовта,
когато нищичко не ни се случва.
Когато сме затворени във лед ...
  1068  14 
Предложения
: ??:??