Роби

511 резултата

Имам нужда от теб

Имам нужда от теб - да те дишам
като въздуха в снежна гора,
като мирис омаен на лишей
в часовете на лятна зора!
Имам нужда от теб - да те пия ...
3.7K 14 12

Преставам да съм аз

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,
с най-точните си думи всеки да докосва.
Почти е сигурно, че правя много грешки.
Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...
А моят стих обикновени дрешки носи, ...
1.4K 6 11

Сезоните в живота ни не се повтарят

Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите. ...
876 8 14

Наречи любовта ни безумие

Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно, ...
1.4K 5 10

Кой ще спре мечтите на поета

Душата му от нежност премаляла,
без обич как до днеска е живяла?...
Не е, не е на себе си поета
жена откакто в мислите му шета!...
От щастие замаян тъй си ходи, ...
1.1K 8 19

В профила ти то не се предвижда

Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш ...
1.2K 9 14

Ще ти похлопам пак нощес!. (по "Финдли", Р. Бърнс)

Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...
2.3K 7 17

Още дълго ще бъдем във танца

Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...
1.5K 10 27

Обичам те в неделя

Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...
995 6 25

Метафори със чесън и пипер

Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!
Трогателна бе първата ни среща. ...
1.1K 5 26

Тук съм и ще те спася

Вятър отдалеч донесе
буря, мълнии и гръм.
В миг земята се разтресе,
счупи се стъкло със звън.
Ти към мене се притискаш, ...
1.1K 10 26

Една жена до моето легло

Изглежда е било във полусън -
усетих сякаш нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.
Стоеше в полумрака сам-сама, ...
907 11 26

ЖЕНА ти казах, не слугиня!

Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...
2.5K 10 27

Нарисувай ми сезон "любов"!...

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...
825 9 17

Като питанки в деня си крачим

Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...
708 3 10

И все по-скъпа ми е таз...

(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак ...
1.4K 9 22

Наужким поет

Досега пък опазил ме Господ -
не вирее във мен суета.
Пиша стихове делнично прости
и не мисля, че смайвам света.
Цял живот на поет аз се правя ...
706 6 17

Понякога преди разсъмване

На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...
772 5 12

Такава самота след теб!

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...
784 8 14

Духът ми винаги към тебе ще пътува

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!
И неотклонно ден след ден към теб се движа! ...
1.1K 9 18

Нещата от живота

Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...
510 3 7

Душа нестинарка - отворена рана...

Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори, ...
1.1K 7 12

Още малко до края...(по Н. Йорданов)

(Посветено на българските пенсионери)
Остаряхме с теб, мила, неусетно почти!...
Още малко до края...Ти се дръж, не плачи!...
Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная, страдаш и ти! ...
589 10 15

За да те имам цял живот

О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...
766 5 15

Закъснели признания

Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...
671 12 27

Пролетната лудост хваща всички

Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите, ...
740 2 10

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен ...
1.1K 9 23

Любовна кореспонденция

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...
865 7 15

Гратис не съм се промъкнал

Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи, ...
1.2K 8 23

Дали Отгоре тъй ми дават знак?...

Объркан съм. Чета отскоро мисли
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват. ...
725 6 11

Моля те, не бързай...

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...
794 7 11

Усмихнати четиристишия ( вицове в мерена реч)

Пропуснал
Не носи личната си карта дядо
и пенсията как сега да вземе?
Служителка, отракана и млада,
решение намира на проблема: ...
1.3K 2 16

Взривени желания

Взривени желания властват във мрака
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана, ...
1.8K 15 19

А ще ухаят пак жасмините

Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено, ...
928 5 16

Била съм и овца от Самоа

"Овца нестригана" да ме нарича
за моя мъж бе просто комплимент.
Не му се сърдех. Щом човек обича,
прощава лесно във такъв момент.
За дилетант съм доста запозната ...
848 5 16

Не се гаврете с любовта!...

Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...
2.5K 17 34

Чета те като Брайлово писмо

Ти за мен си като вестник,
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам, ...
1.2K 7 11

Нежен стих за Пенелопа...

На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
764 3 10

Любовта ни - красива и бяла...

Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи…
Търсиш изход във мойте обятия –
и тревожна, задаваш въпроси…
Днес ме питаш: „Дълбоките рани ...
1.2K 12 18

В олука вятърът на флейта свири

Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! - ...
910 2 11