Друга

42,6 резултата

Есенен етюд

Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...
892 2

Пожари

Каква сме нация, опасни сме –
че всички сме пожарникари.
На работа и по домашному
един след друг гасим „пожари”.
На чорбаджии чужди, наши ли ...
1.2K 1 2

Инат

Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени ...
895 1

На Шипка

Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...
1K 1

Спирка "Петнайсет"

Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...
524 1 3

Сбогуване

Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб ...
1.1K

Коледарче

С ясна песен и кожух,
под разстелен снежен пух,
Коледарче се изправи
и наричане отправи.
Да е силен и опора, ...
3.5K 6 13

P. S. Добрата домакиня...

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...
768 6 8

Ако имах перка на гърба

Ако имах перка на гърба,
на къде ли аз ще полетя?!...
Вероятно,
като Икар,
към слънцето ...
1.3K

Нашият ден

Прибирам се ужасно уморен,
а тя сигурно очаква букет...
изненади, вечери и малки кутийки.
Заслужава ги (признавам си) ...
Не съм такъв, ...
870

Моята отворена книга

Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...
880 4 11

Да не би да сънувам?

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
700 1

На жизненото поприще в средата или Честит юбилей

Като свещички са звездите,
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата, ...
1.2K 4 3

На моя самурай

Понякога в нощното небе
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай – ...
701 3

Есенно

В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
666 1 6

На И. (по повод имен ден)

Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...
2.5K 2 6

Вечер градът е триптих

Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
788 5

Поетесата

Очите й като плам.
Миглите й като пера.
Косата й като сребро.
Бузите й като праскови.
Кожата й като маслини. ...
1.4K 3

След тебе няма послепис

След тебе няма послепис!
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи... ...
1.8K 10 12

Наивница

Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...
1.9K 11 14

Плачеш ли, любов?

Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...
896 6 20

Звук от летящи копита

Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
625 1

Есенна магия

Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...
1.1K 3 7

Коледен компот

Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...
979 2 11

Жените днес

Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни ...
816

В листопада

В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...
793

Момне ле, мари хубава

Момне ле, мари хубава,
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...
1.7K 5 17

Най-здравият мост

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...
1.5K 5 11

Бях просто глупаво дете

Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра. ...
574

Ще смутя реда ти

Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...
624 3 11

На върха

„завършилите“
с двойки — на върха на бази
и надстройки
611

Зло

полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...
692

Безадресно

Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...
665 11 17

В друг свят

Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...
586 1 4

Вдъхновението и поетът

От всяко чувство
поетът извлича
вдъхновение и твори изкуство.
Дали тъга е, или пък обича,
той в рими ги ражда ...
773 2 4

Коледно наричане

Вярно че декември рано мръква,
но пък е уютен този мрак
в края на поредната година.
Коледата бързо се промъква
и като разглезен котарак ...
2.4K 3 4

Реквием

Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...
853 5 20

True Parable 1

True Parable 1
И в един ден от лятото придойдоха много хора в града.
Непознати и дрипави,
гладни и жадни и
чакаха царя до нощес. ...
886

Старинна църква

Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники ...
1.3K

За мечтите и кокошките

Най-светлите мечти
не стъпват нивга по земята.
Те реят се с разпуснати коси
над времето отвъд и небесата.
И ти поглеждаш всяка птица белокрила, завистнико, изпращаш я с очи- ...
1.2K 1 1