Философска

20,9 резултата

...

> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...
501 1 1

Панаир на суетата

На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
1.8K 4 8

Живот

Слънцето изгрява, но аз се взирам в тъмнината.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.
495 2 1

Следнадеждно

Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
1.5K 5 2

Пешка в лика на химера

Изживей любовта и не питай!
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен ...
521 3 2

Махмурлук

Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
1.2K 5 6

Копнеж за пролет

Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
1.7K 8 11

Движение

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...
683 2

Към върха

Черни скотове държат
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се, ...
824 1 2

***

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
1K 7 13

Истината

Голата истина трепереше в ъгъла
с дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...
437

В чудо са децата

Човекът идва на тая земя
с мисия, като прелетна птица,
отлита, дойде ли деня,
оставя по подобие матрица,
Понякога матрицата греши, ...
652

Ничий.

Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...
1K 7 5

Вяра

Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...
1.4K 3 4

Защо сме...

Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
1.5K 5 16

Двата пътя

Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
647 4 13

Поетите умират само живи...

От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
732 10 12

Кълбо

Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
1.1K 1

Сняг

Няма я вече хладната есен.
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.
Няма днес птици нахални, ...
650

Благовец

На Благовец е благо да се пие,
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.
Почистваме дворòве и градини, ...
653

Аз няма да пилея младини

Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
1.1K 3 5

Дванайсет без петнайсет

Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
803 5 26

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
1K 2 1

За двайсет грама душа...

Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
733 6 4

На бавни глътки пия тишината

На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
665 5 14

Една жена

Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
523 1

Лунна приказка

Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...
461

Оставам

Днес е денят в който отпътувам
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
1.2K

Човекът вселена

Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
1.4K 3 6

Помияр

Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
583 3 3

От люлка до гроб...

Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...
579 2 5

И ние сме самоуки в песента

Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
847 2 4

Умората е преходна

Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...
445 6 9

Половината

Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
832 4