Философска

20,9 резултата

Когато разстоянията плачат

Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
826 5 9

Подписът не се чете

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...
1K 6 8

Завещание

От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...
444 1

Живот

Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,
не различавам ден от нощ, сън от реалност.
Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,
дъното на която е една огромна безкрайност.
Във фона на живота чувам само тъжна песен. ...
819 2 5

Когато паднат маските

Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...
601 4 2

В очакване на влака за души

Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...
469 2 6

На море

Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...
607 1

На предела

Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...
498 1

Мигове и прозрения

Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...
510 1 1

Картината на живота

Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...
528 1 6

Съвсем "кепенците ще хлопна"

Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
502 2 5

Да не остане даже дим

Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
1K 4 6

Когато нишката се скъса...

Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
464

Пътуване

Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
931

Времето убива страхливите

Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
900 4 5

Посока

Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...
1.2K

Не всичко е създадено да свърши щастливо

Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
1.1K

На Сестра ми...

Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
495 3 5

Госпожи, господа – накратко граждани

Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
508 7 11

Не ми давайте съвети!

Прелистих календара на живота
и питам се - За нещо съжалявам ли?
Разбира се, че - Да! И то, защото
на никой не отвърнах, а прощавах.
Недейте ме съветва по Библейски ...
411 2 2

Когато те ударят във сърцето

Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш, ...
927 2 2

Ще си ида с песен

И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
828 3 3

Ветровит диалог

Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
650 2 6

Празник

Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува. ...
779 1 1

Животворна дъга

Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...
573 4 6

Живот без бряг

Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...
1K

За любовта и омразата.

Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
629 2 1

Под сянката на псевдонима

Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание ...
1.2K 3

За словото

Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...
571 4 8

Ако пречупят всяка рима в мен

Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея! ...
1.7K 1

Лабиринт

Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост - ...
677 5 8

XXV VI

XXV VI 3:40 ч.
Отново чувствам се самотен
И думите изписвам, леко потен
Не че има нещо точно
Просто топло е през Юни. ...
997

Помен ли, пир ли?..

Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...
1.1K 1 3

Вик…

Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента, ...
763 4

Последно отброяване

ПОСЛЕДНО ОТБРОЯВАНЕ
И без място за старите кучета
или пък за коне уморени,
много мина, а малко се случи.
И пред нас няма път или време. ...
870 7 56

Сутрешно

Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда. ...
821 1