Гражданска

9,8 резултата

Монолог отново

Монолог отново
Главата ми била е винаги корава.
Пред никого не свеждана в поклон…
По чудо е останала до днеска здрава,
не смачкана от някой важен слон… ...
541 1 2

Спасение

Спасение
Ти пак ще се върнеш, аз зная.
Кошмарът реалност ще стане.
Заключена в тъмната стая,
ще стена с отворени рани. ...
806 5

Залезът на едно приятелство

Двете с теб играехме като деца,
не пускаше никога моята ръка!
Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -
шарена беше след дъжд нашата дъга!
.... ...
1.1K 5

Зад решетките

Кой ни принуди
да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага ...
937

Лятна буря

ЛЯТНА БУРЯ
В небето злите сили спорят.
Стъмни се целият екран.
За тъмното над се борят
с гнева на този свят събран. ...
524

Сонет за "Желязната завеса"

Сонет за"Желязната завеса"
Стоим с паспорти и билети
пред предпоследното гише...
Ще стигнем ли до самолета,
пак Офицерът ще реши!... ...
519

Сезоните на животa

Сезоните на животa
Животът наш подобно на сезоните е.
Раждаш се разцъфваш, пролет.
Живееш, радваш се, твориш,
грееш силно с цялата си мощ, ...
925 1

Богати и бедни

АЕЦ-а в Белене Бойко спря.
На некадърници се той опря.
Сам такъв, подобни назначава,
а народът на него се надява.
Заличава той всеки паритет. ...
722

Защо не спрях?

„Млъкни ма, дебела свиньо,
млъкни да не те посиня! -
кресна някой зад вратата
на бараката, в тревата
на пустясалия двор ...
1K 8

Никаквец

Преглъщаш, вървиш,
не искаш да се промениш!
Все същия си ти -
наивен си и глупав!
Моля те, млъкни! ...
849

Ние помним...

НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...
2.5K 30

Какъв е този…

Какъв е този…
Какъв е този
Прогресивен строй,
във който е прегънал колене
Човека? ...
560 1

На един редактор

На един редактор
Един юнак ме посъветва
да се пръждосам по света,
че в нашата страна проклета
не ме огрява Светлина… ...
585

За българите

За българите
Не знам какъв народ сме ние?
Завиждаме си и все се ядем…
Усойници във пазвите си крием.
За близките си търсиме „Джандем“. ...
646 1 2

В памет на моя вуйчо

В памет на моя вуйчо Велибор
Навярно си поискал да изкупиш
с един живот стотици грехове,
най-трудните уроци да научиш
и да шокираш много умове. ...
2.2K

Великден във Вършец

Великден! Свети неговото име.
Но май за друг е повече велик...
Аз тук съм пак след толкова години
в градчето малко с новия му лик.
Снага извисват слънчеви хотели, ...
799 8

Пак на село

Пак на село
С жената и децата сме на село…
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца, и с мен начело,
към корена си аз бях устремен… ...
791 5

Сергей Игнатов

Във Видин в училище чалга се пей.
Цигански кючек там се лей.
Кой пей? Азис пей.
Похвали го министърът Сергей.
Бисер засия като лъчезария ...
727

България под окови

Робските окови над България тежът,
турците злобни правят кръвен път.
Ах, таз съдба жестока над България тежи
и след петте века още пари и боли.
Българйо майко мила, ...
939

Всяка седмица у нас е страстна...

Всяка седмица у нас е страстна...
Всеки ден разпъват ни на кръст...
Всяка партия
у нас е бясна,
заразена с краста... ...
571 2

За моята одисея

За моята одисея
И аз бях, като много други,
от тежка болест поразен.
И от “Токудските“ услуги
аз бях със скалпел обновен. ...
532

Още за родината

Коя е моята родина? –
Едно окъпано без край море
с поля зелени под небето синьо
и планини под снежни върхове.
Коя е моята родина? – ...
650 5

На моята България

На моята България
Българийо, за мен най-скъпо струваш!
Със нищо аз не бих те заменил!
Обичам те, щом делници празнуваш,
а и когато истински скърбиш… ...
807 1 7

Реквием за пътната война

РЕКВИЕМ ЗА ПЪТНАТА ВОЙНА
Всеки ден умират хора,
всеки ден се лее кръв,
тук черешката е в спора,
всеки иска да е пръв. ...
672 1

Равносметка

Равносметка
Като махалото аз се люлеех
помежду двата полюса в света...
Най-искрено тъгувах и се смеех.
Загадки не преставах да чета. ...
692 3

Какво от туй, че няма да ме има

Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...
1.4K 2

Порочно общество

Докато "политици" са държавата обрали,
кучета са професора изяли.
В тази държава има ли въобще ред?
Вижте я как богатее - от чешмите тече мед,
цинк, манган, желязо, олово... ...
599

На моето поколение

На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана… ...
555 1

На свиждане

На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете… ...
572 2

Народ, отдаден на концесия (България - не, не само спомен - 2)

Родината за мен е пролет -
в родопско разцъфтяло село
и Райските скали - отколе
небетата подпрели с чело....
Но днес Родината е гето, ...
1.9K

Лято

7 ЛЯТО
В морето синьо
погледът се носи…
До хоризонта е
разплискана вода. ...
508

Химн на здравните работници

ХИМН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ
О, нека днес възпеем със поклон
на здравето храбрите воини,
които се борят със болест и стон,
та ние да бъдем спокойни! ...
1.1K

Острова

Островът
Купчинка пръст,
натрупана в морето.
Бронирана с отвесните скали.
Единствената суша ...
614 3

Корабът

Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...
544 1

За слепотата има ли спирачки?

ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...
845 2 6

Абитуриентско

АБИТУРИЕНТСКО
Вземи юздите на живота си и знай -
във него има пътища различни
и всеки лесен път ще обещава рай,
ще те примамва, но ще е безличен. ...
1K 3 17

Изповед№3

ИЗПОВЕД)№3
Израснах аз сред селската неволя.
Закърмен бях със селски труд.
Затичах по поляните на воля,
и се калих във зной и студ. ...
550 1

Шистов газ

Бойко пак ще ни бъде отровител.
Не се ли умори да ни е мъчител?
Иска да отмени върху шистовия газ мораториума.
Трябва да го пратят в за лудите санаториума.
Бойко, Добруджа е житницата на България. ...
616

Премеждие

Излизам в пет и трийсет сутринта,
със мен е мойта малка дъщеря.
Вървиме мълчешком в снега,
тя стиска леко моята ръка.
Тъмно е навън и няма никой. ...
1.1K 5