Пейзажна

5,1 резултата

Мартеница

Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...
810 1 8

Гласът на тишината

Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...
734 1 2

Пак събужда се земята...

Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае...
Някак по-различно свети ...
1.3K 28

Лятна Нощ

Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа. ...
794 4

Пролет иде!

Птица в полет
и едно небе
над нея...
Иде пролет!
Пролет иде! ...
1.5K 2

Зад облаците

Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш... ...
1K

Шега на мисълта

Световъртеж... объркан лабиринт...
Топла мъгла... последна клечица кибрит,
недогоряла... в преспа бяла.
Кокиче бледо,
върху трева изсъхнала прогледнало... ...
1.2K 2

Зимно слънце

Пусто е небето.
Облакът е сам.
Зимно слънце свети
със неонов плам.
Греят, но не топлят ...
1.2K 37

Лунно

Натежали от плод, полегнаха житата уморено.
Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.
Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.
Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.
Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена. ...
1.1K 3

Дългоочаквана

Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.
А слънцето наднича плахо, ...
1.1K 1 16

Дъга

Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше! ...
912 1

Театър

От сенките на нощ,
от сенките на време
- бял до снежност
пак трепти -
древният театър. ...
666

Ябълки след листопада ...

Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен, ...
1.7K 1 20

За вечно тъжната луна

Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята, ...
2.2K 13

Искам да пътувам с облаците

Искам да пътувам с облаците
Искам да пътувам с облаците,
да докосна свежият им леден дъх
и омагьосана от усещане за вечност
да полегна върху им като дете на пух... ...
1.7K 7

Град

Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад ...
775 3

Смърт

Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец. ...
1.3K 3

Пролетен сън

Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...
809 6

Дъждовен танц

Дъждовен танц
Обичам този дъжд.
Зад малкия прозорец е света.
Зад него все така прекрасна властва Тя -
Природата и майка - сътворителката на света... ...
1.2K 5

Паничките

Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...
1.3K 15

От слънчогледите наднича лято

От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце ...
6.7K 26

Ти, Море

Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър. ...
1.1K 4

Февруарска нощ

Падат облаци оловни,
вятър реже като нож.
Настроение дъждовно
сее февруарска нощ...
Вечер няма ги звездите, ...
1.2K 27

Побързай

Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
995 10

Зимна нощ (без сняг)

Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...
1K 23

Вземи си я...

Като самотен корабокрушенец пристъпих аз
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...
1.4K 8

Есен

Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители ...
1.3K 12

Бяла приказка

Бяла приказка
Тази сутрин се събудих в белота -
мека, пухкава и снежна,
тихичко покрила цялата земя,
докато душите и телата ни са спели. ...
2.4K 5

Недовършено, за любовта

Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
759 4

Притихнал в нощта

Притихнал след дъжда,
очакващ свойта звездна нощ,
окъпан в светлина,
в миг изгубваш очертания.
Мъгла се спуска над града ...
1.1K 2

Мълния

Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито
над жарката пресъхнала земя,
надвесиха се облаци гъсти като къдели
над къщите и свежите поля.
А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща ...
1.1K 5

Есенно

Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
1K 18

Тишина

Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...
999 4

Полярните сияния

Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...
1K 16

Самотна бреза

Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...
1K 12

Слънчова душа

Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...
680 3

Вихрушено ("Атанас гелди, яз гелди")

Сви се залезът.
Погрозня от безредие.
От студа се напукаха
светулките
на звездите. ...
5.1K 21