Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...

Забрави за мен! Чуваш ли? Моля те!
Намери си любов по заместване...
Че ужасен съм. Гневен и болен.
Не познавам вкуса на лесното...
Обясни на сърцето си влюбено, ...

Дъждът отми прахта навред
и литна да почисти небосклона,
а Вятърко с изпрания каскет,
приседна тихо в есенните клони.
Видя отгоре, как врабец игрив ...

Недей, не се мъчи да ме обичаш,
ненужно е, та даже е обидно,
да, горда съм, разбрал си го отлично,
и обич ни продавам, ни купувам.
Огризки от такава не приемам, ...

Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...

пътят на разума
води до
пътя на сърцето
обратен път няма

Посветено на дядо Димитър...
23.10.2019
Няма ни.
Иска ни се да
не ни е имало-само. ...

Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам, ...

I'll take care of you
I know you've been hurt by someone else
I can tell by the way you carry yourself
But if you let me, here's what I'll do
I'll take care of you ...

Зрялата гръд на есента
запълнена с кърма
от топлите сезони,
прелива върху
изтощената земя, ...

Разресвам косите ти, мамо...
Как тъй, изведнъж, посивя?
Дали аз пропуснах да хвана
с тая рехава четка деня,
в който твоята младост си тръгна? ...

- Ти си ономатопея за удоволствие? Това е последният стих? Така ли свършва? – повдигната вежда и сбърчен нос.
- Да. Не е ли яко? – уверен в собствената си гениалност, Григор пусна загадъчната си секси усмивка.
- Свършването в повечето случаи е готино, да. Ама, честно казано ми е недостатъчно. Искам ...

Очи затварям...пак те виждам!
Заспивам и в съня ми ти!?
Събуждам се...боли ме,няма те?
Къде си ти?Лъжа ли е,живота?
Тоз ,същият продаващ ,тишина... ...

Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание... ...

В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...

Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...

Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко ...

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...

Мамо, мамо, виж, бонбон!
Туй е, сине, микрофон.
Мамо, мамо, виж, балон!
Туй е чичко в панталон.
Мамо, мамо, носи плик! ...

Очи отварям, зората срещам,
боса тичам под дъжда,
цветята милвам, дъгата стигам,
изпълнена съм с чудеса.
Небето синьо, мечтите пърхат, ...

Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце, ...

Над морския залив вали тишина,
всичко там потънало е в самота!
Вълните самотно стигат брега,
не играят пенливи, дойде есента!
Над морския залив се спуска тъга, ...

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...

След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...

Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир ...

А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...

Загасихте лампите?!
(не, че светеха силно)
Бързо! Напишете ми сметката.
Изядох вашата порция
(злоба). ...

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци ...

Аз бях добрият син,
аз бях добро дете.
А той, добрякът мним
животът, ме пое...
Аз бях добър младеж, ...

Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо.
Разгънах плажна кърпа на земята
край сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...

"И Светоний* надминах аз,
аз съм фигура комична.
Споделяме историята с вас
от епохата антична."
*Светоний - древноримски историк ...

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...

Преброден ден, угаснала мечта.
И светъл пламък, мъничко тъга.
Веднъж блестиш - ти грееш, слънце жарко! Докосвай ме, аз искам пак да светя ярко!