Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...

Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал? ...

Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...

Нощта е тъй тиха и всичко заспива.
Умората тегне от летния зной!
Аз искам, любима, да бъдеш щастлива
във нощ като тази на мир и покой!
Сред дивна природа далеч в планината, ...

Когато търкули се слънцето стръмно на запад
и залезът белите облаци с дъх оцвети –
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака. ...

Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...

Отесняха ми бързо детските очила,
от крилатите ми мечти светлорозови,
пропукаха се чисто новичките стъкла,
както тичах наивно след първата обич.
Завъртяха ума ми безметежните дни, ...

Една от многото жени,
изстрадана, неоценена, неразбрана,
живеейки за другите души,
наранена твоята остана.
Избягала във другите страни, ...

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...

Блондинка еротично смуче сладолед -
Играе си със мъжките мераци...
Пък те опъват гащите отпред
разчитайки кодираните знаци...
В очите им гори една надежда, ...

Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните, ...

На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...

Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...

Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...

Слънчогледи, слънчогледи,
мълчаливци наредени.
Слънчогледи, слънчогледи,
млади мóмци пременени.
Слънчогледи, слънчогледи, ...

Тя е миг,
на радост, тъга,
на слънчева пролет.
На дъжд и дъга,
на сърцето в полет. ...

Културните различия се случват.
Да бъдем честни -
Приютът на хладната усмивка
занася толкова, че да достъпи друг.
София, ден след празника

под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...

Есента листа подритва...
носи облаци без дъжд!
Всеки миг очакваш извисяване,
сблъсък на титани, може би
за черна мъст... Кокала да бъде ...

След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...

В онлайн платформи с моливчета в логото изливаме си очите.
Капят, но всъщност нищо не мокрят; няма я хартията вече.
Разбиват се в клавиши с буквички на тях, пишеТЕ(б).
В полета техен, сълзите, обличат се в думи. Ти си близо, аз далече.
Слушалките дето толкова мразя, с белия кабел, ми завиват ушите. ...

Кой открадна синьото ми лято?
С молитвата на рибите и икона синеморска.
Кой открадна слънцето и замени с есенна нега.
Казват птиците на вятъра, че есен с минзухари
долетя. ...

Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...

Хей, изгарям по-добре в тъмнината
не допускай до мен светлината.
Ти си отрова, която не спирам да пия.
И не знам как, и защо, но и не желая.
Знам, че всеки има приключваща история. ...

Морето жуми,
но влюбено ни наблюдава.
И със слънце, вятър, вълни
отново спомени съживява!
Припев: (x4) ...

На Йовелина!
Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен? ...

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.
Че някога Христос премина, ...

Отидох си!
Достатъчно ми беше!
Достатъчно ме ряза и кори,
достатъчно ми бяха всички белези,
достатъчно сълзи изтрих... ...

Ти си светъл град в полето сред тъмата.
Аз съм късен, сам пътник в планината.
От високият самотен връх
гледам аз към теб, вее ме студения лъх.
Град блестящ, мамещ и красив ...

Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...

Кажи ми,
усещаш ли вятъра
в къдриците твои,
който лудува,
кажи ми, ...

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Есента прекроява представи,
улици, стъпки и страх...
След любовта ли? –
все нещо остава.
Седем нощи до първия сняг: ...

Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...