За вярата...онази, същата ,която ни крепи!?
И в нощите безсънни... покой ни подарява
таз същата която хляба ,подсладява и
давани ,вяра и мечти...
О душа,царице бяла ,пеперуда в свят горчив,жрице на безкрайна сила, ...

Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...

МАЙСКОЕ УТРО
Жена его Пересветом называет, потому что только ночью работает, - он ночной таксист. Таксист скомкал в кулаке комок бумаги, на котором были написаны цифры его ушедшей с вечера и до утра жизни, положил в карман высчитанную «кастрюлю». Глаза устали смотреть на мутное волнение брызжущего н ...

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...

Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме. ...

... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...

От устните ти - зрели вишни,
аз пия пролетна наслада.
Не стигат думите всевишни,
за да гасят любовна клада.
Кипи любовно вино в бъчва ...

Преваля̀
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...

Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...

Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...

Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите, ...

Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър, ...

Вчера регистрирах спeсимен,
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...

Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...

Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...

на С...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...

Падна първио снег
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...

Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Колко смешно е да казваш “независим” ... и още
По-смешно е да го доказваш ...
Всеки е зависим от нещо или от някого... свободни няма, така както и праведни няма...
Особено пък жени ...
Да счупиш една жена, защото искаш принц с глава на принцеса не е грях... то е грозно престъпление .... чудовищен ег ...

Попита ме дали ще се видим
Отговорът беше да
И чаках, чаках да ми кажеш ... Чаках да ми кажеш просто "ела".
Гледах как минават часовете, а ти не каза нищо засега.
Излъга ме и знаех, че болеше, но пак чаках твоето "ела" ...

Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...

Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...

Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...

Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...

Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...

Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...